Крис Картър: Един по един

Греъм цитира постинга дума по дума.

— Недоволна от написаното в първия постинг, МИСВарварскиВремена се върна в сайта няколко пъти за няколко седмици и добави още няколко съобщения. Но няма да ти досаждам с всичките, детектив. Нямаме време.

Хънтър въздъхна дълбоко.

— Всички правим грешки, Греъм. Ти, аз, тя. Никой не е застрахован от тях. Не прави още една грешка сега.

Фишър се изсмя малко налудничаво.

ЧАСОВНИК: 2:19, 2:18, 2:17…

СПАСИ — 21 458.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 21 587.

— Не правя грешка, детектив. Но ако използваш пистолета, ти може да направиш грешка. Няма да искаш да застреляш погрешния човек, нали?

В същия миг часовникът стигна до 2:00. Появи се нова светлина, слаба и жълтеникава, но достатъчно силна, за да разпръсне сенките и да озари Греъм.

Фишър обаче не беше сам. Беше се навел зад друг метален стол и се криеше зад човека, завързан за него.

Хънтър мигновено се прицели, но когато очите му се спряха на човека, завързан за стола, почувства как сърцето му сякаш скочи в гърлото, блокира притока на кислород и замая главата му.

Греъм се криеше зад Ана — съпругата на Гарсия.

Карлос използва компютъра на бюрото на Робърт, написа частния IP адрес, който му беше казал Греъм Фишър, и натисна клавиша ENTER.

Капитан Блейк стоеше зад него.

Екранът проблесна два пъти, преди да се заредят образите, и когато това стана, светът на Гарсия се сгромоляса пред очите му.

Камерата беше поставена високо и, изглежда, в североизточния ъгъл на помещението. Диагоналният ъгъл й позволяваше да обхваща широка зона. Вляво на картината Карлос видя Хънтър. Робърт беше извадил пистолета си и се бе прицелил в двама души в отсрещната страна на стаята. Едната беше Ана.

— Боже мой! — промълви Гарсия.

Ана беше със запушена уста и завързана за метален стол с висока облегалка по същия начин като жената, която седеше в металната клетка. Разликата беше, че Ана не беше съблечена гола и че изглеждаше упоена. Очите й бяха разфокусирани, тялото й — лишено от енергия и устните й — увиснали.

Зад стола страхливо се криеше някой, когото Карлос не виждаше ясно, но който можеше да бъде само Греъм Фишър. Беше опрял пистолет в главата на Ана.

Капитан Блейк гледаше с широко отворени очи и уста.

— Какво става, по дяволите? — изрече думите като човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и още е замаян.

Гарсия не събра сили да отговори.

Неочаквано от малките тонколони на бюрото на Хънтър прогърмя гласът на Греъм Фишър.

— Трябва да се извиня за тази груба импровизация — каза Греъм. — Определено не бях планирал така това последно предаване, но тъй като ви подцених с партньора ти, това беше най-доброто, което можах да измисля за няколкото часа, с които разполагах. — Последва кратко мълчание. — Но стига толкова извинения. Обзалагам се, че се питаш как успях да отвлека съпругата на партньора ти, когато навсякъде я следваше полицейска охрана.

Робърт не каза нищо.

— Ако знаеш идентификационния номер на съответната полицейска кола, колко трудно мислиш, че е за човек като мен да хакне полицейската радиочестота, да се престори на диспечер и да отмени полицейския ескорт, детектив?

— Трябва да я пуснеш, Греъм — най-после проговори Хънтър. Все още не виждаше добре мишената. — Тя не е част от плана ти. Никога не е била част от плана ти. Ти искаш мен, не нея. Тя няма нищо общо със случилото се със сина ти, преди или след произшествието на моста.

— Вярно е — призна Греъм. — Тя не беше част от първоначалния ми план. Но както споменах, наложи се да импровизирам и честно казано, мисля, че стана много добре.

ЧАСОВНИК: 1:27,1:26,1:25…

СПАСИ — 29 783.

ЕКЗЕКУТИРАЙ — 29 794.

Робърт се прицели.

— Давай, детектив, стреляй — предизвика го Греъм. — Знам, че искаш. Освен това знам колко добър стрелец си. Прочетох цялото ти досие. От това разстояние можеш да улучиш крилата на муха. Трябва ти само шанс, нали?

Хънтър мълчеше.

— Какво има, детектив Хънтър? Разклати ли се увереността ти? Вече не си ли сигурен в смъртоносния изстрел? А, да. Ако не улучиш, може да убиеш жената на партньора си. И тогава какво ще обясниш?

Робърт не каза нищо.

— Имам още една изненада за теб, детектив Хънтър. Камерата, монтирана високо на стената вдясно от теб, също предава. Не за световната уеб мрежа, а за партньора ти в сградата на Главното управление на полицията и всеки, който е в кабинета с него.

Вниманието на Хънтър не се отклони нито за секунда.