Софи Хана - Ранима близост

— Не можем — каза Саймън, докато двамата със Селърс се връщаха в залата на Криминалния отдел. — Чарли няма да разреши, и с право. Дженкинс и Джулиет Хауърт сами в стая за разпит? Ще си навлечем още един опит за убийство. Най-малкото Хауърт ще тормози Дженкинс с подробностите около изнасилването й. Представи си заглавията: „Полицията позволява на убийца да измъчва жертва на изнасилване“.

Селърс не го слушаше.

— Защо Джулиет Хауърт смята, че аз не искам да узная истината? Надменна кучка. Защо ти да се интересуваш, а аз не?

— Не й обръщай внимание.

— Да не мисли, че съм безчувствено говедо или какво? Или че нямам въображение? Пълни глупости. Трябваше да чуе каква история измислих за пред Стейси за седмицата, дето ще прекарам със Суки. Ти знаеш ли, че дори разпечатах програма на заниманията за спояване на колектива на хартия с логото на полицията?

— Не искам да знам — отряза го Саймън. — Нямам намерение да лъжа Стейси, ако я срещна, докато те няма, и тя ме попита защо не съм с теб… където и да си й казал, че си.

Селърс се подсмихна.

— Така разправяш сега, приятелю, но знам, че ако се наложи, ще излъжеш заради мен. Не се прави на толкова почтен!

На Саймън му беше омръзнала тази тема. И преди я бяха обсъждали, и то неведнъж. Селърс посрещаше всяка критика весело и добродушно, което дразнеше Саймън почти толкова, колкото и фактът, че скрупулите му се приемаха като някаква приятелска закачка или преструвка. На Селърс наистина му липсваше въображение, поне в това отношение: не можеше да си представи, че някой искрено и чистосърдечно не одобрява непрекъснатите му изневери. Какво би могъл да има човек против неговия начин на забавление, след като няма наранени, няма пострадали? Според Саймън Селърс разсъждаваше прекалено оптимистично. За момента беше забавно, но той не разбираше, че поведението му можеше да доведе до неприятни последици. Като например да загуби жена си и децата, ако Стейси Селърс узнае. Човек, докато не изстрада една болка, не може да си представи как би се чувствал, когато боли.

— Имам идея за сватбен подарък за Гибс — каза Селърс. — Знам, че не е кой знае какво, но искам да се отърва от този ангажимент колкото се може по-бързо. Имам по-важни неща, за които да мисля. — И той направи похотлив жест. — Подготовка за почивката… лубриканти… еякулации…

— Разводи — измърмори Саймън, като се сети за стихотворението, което Джулиет Хауърт написа на плика за писмо. И тя не беше типичната съпруга на шофьор на камион, както и Наоми Дженкинс не беше типичната любовница на шофьор на камион. Те двете имаха повече общо помежду си, отколкото всяка една поотделно с него, помисли си Саймън. Беше трудно да прецени дали е прав, след като и двете жени не бяха особено словоохотливи, а Хауърт пък съвсем.

— Каква ти е идеята? — обърна се той към Селърс.

— Слънчев часовник.

Саймън се изсмя в лицето му.

— За Гибс? Той май би предпочел кутия специално пиво или касетка с порно.

— Снежния човек има книга за слънчевите часовници, знаеш ли?

— Да. А ти знаеш ли кой му я купи и така и не си получи парите?

— Аз я разгледах. Може да си поръчаш да ти сложат на часовника едно нещо, дето се казва нодус.

— Искаш да кажеш гномон?

— Не, гномон има всеки слънчев часовник. Нодусът обикновено е като кръгла топка, макар че може да има и друга форма. Слага се върху гномона така, че на ръба на сянката се оформя допълнително петно. Може да си направиш хоризонтална линия върху циферблата, ако искаш да отбележиш някаква специална дата — например сватбения ден на Гибс и Деби. Линиите на датите са хоризонтални и пресичат вертикалните линии на кръглите и половинките часове. И всяка година на тази дата сянката на нодуса следва линията от началото до края. Схващаш ли какво имам предвид?

— Подробностите нямат значение — отвърна Саймън.

— Като цяло идеята не е добра. Гибс не би искал да има слънчев часовник. Отначало ще живне, като чуе за датната линия, но накрая ще бъде разочарован.

— Деби може да иска такъв часовник — в гласа на Селърс звучеше обида. — Красиви са тия слънчеви часовници. Аз бих искал да си имам. И Прауст каза, че иска.

— Деби иска да се омъжи за Гибс. Може да се предположи, че споделя лошия му вкус.

— Добре де, способен си да убиеш всяка радост у човека! Просто исках да измисля нещо. Като се върна от едноседмичната си почивка със Суки, до сватбата ще остават само два дни. Вие ще трябва да го измислите, докато ме няма, ако не искате да решавате в последната минута. Боже, като говорим за хора, способни да съсипят хубавото. Знам, че Гибс не е точно…