Софи Хана - Ранима близост

— Обикновено хора във вашето положение искат на разпита да присъства адвокат — отбеляза дружелюбно Селърс.

— И този разпит ли ще бъде като миналия? — попита Джулиет. — Колко досадно. — Правеше нещо с косата си, докато говореше, сложила ръце зад гърба.

— И вашият съпруг ли ви досади? Затова ли го ударихте няколко пъти с камък?

— Робърт не говори достатъчно, за да досади на когото и да било. Той е мълчалив, но не е скучен. Мъдър е. Знам, че звучи сантиментално. — Джулиет бъбреше със заговорнически тон, сякаш принадлежеше към някаква общност и хвалеше някой от членовете й. Саймън се сети за поредицата предавания по Канал 4 „100-те най-велики“, в които знаменитостите винаги щедро се хвалеха един друг.

— Поведението на Робърт може и да е предсказуемо, но мислите му не са. Наоми сигурно вече ви е казала всичко това. Тя сигурно се старае много повече от мен да ви помогне. Вижте. — Джулиет се обърна да му покаже косата си, която бе сплетена на стегната плитка, сякаш вградена в задната част на главата й. — Съвършена плитка и я направих без огледало или каквото и да е. Впечатляващо, нали?

— Мъжът ви бил ли е някога груб с вас?

Тя свъси вежди срещу Селърс, сякаш раздразнена от намесата му.

— Можеш ли да намериш някой изпуснат кичур? — посочи към врата си, отново обърната към Саймън. — Ако има, ще се разплете.

— Имаше ли навик да бъде груб с вас?

Джулиет се засмя.

— Да ви приличам на жертва? Преди минута смятахте, че съм смазала главата на Робърт с камък. Спрете се на едно становище.

— Упражнявал ли е съпругът ти физически или психически тормоз над теб, Джулиет?

— Знаете ли какво? Мисля, че ще ви е по-интересно да работите, ако не ви кажа нищо. — Тя посочи с брадичка папката, която Саймън държеше в ръце. — Имаш ли излишно листче хартия? — попита с по-тих глас. Стараеше се всячески да покаже с кого предпочита да разговаря. Колкото по-настоятелно се опитваше да накара Саймън да играе по-активна роля, толкова повече Саймън се заинатяваше, решен да се намесва възможно най-малко. Джулиет сякаш не даваше пет пари за това, което й се беше случило, и Саймън виждаше в желанието й да общува с него единствения начин да окаже някакво въздействие върху нея.

Селърс извади от джоба си скъсан плик за писмо и го подаде на Джулиет през масата, после плъзна и химикалка.

Тя се наведе, писа няколко секунди и бутна плика към Саймън с усмивка. Той не помръдна. Селърс взе плика, хвърли му бърз поглед и го подаде на Саймън. По дяволите. Сега вече нямаше избор. Усмивката на Джулиет стана още по-широка. На Саймън му беше неприятен начинът, по който тя се опитваше да влезе в личен контакт с него, като едновременно използваше и изключваше участието на Селърс. Замисли се дали да не излезе от стаята и да остави всичко в ръцете на Селърс. Как ли щеше да реагира тя?

Беше написала върху плика четири строфи — стихотворение или част от стихотворение:

— Какво е това? — попита Саймън, раздразнен, че не го знае. Не можеше да си го е измислила, не и толкова бързо.

— Това е моята мисъл на деня.

— Разкажете ми за сексуалните ви отношения с вашия съпруг — каза Селърс.

— Нямам намерение. — Джулиет се изкиска. — Вие ми разкажете за вашите с вашата съпруга. Виждам, че носите венчална халка. Едно време мъжете не носеха халки — обърна се тя към Саймън. — Понякога човек трудно си спомня, че нещата някога са били по-различни, отколкото сега, не мислиш ли? Миналото изчезва и ти се струва, че никога не е имало нищо по-различно от сегашното състояние на нещата. Трябва истинско усилие, за да си спомниш как е било някога.

— Бихте ли определили сексуалните си отношения като нормални? — упорстваше Селърс. — Още ли спите заедно?

— В момента Робърт спи в болницата. Може и никога да не се събуди според младши следовател Уотърхауз — каза го с тон, който намекваше, че Саймън може и да е излъгал ей така, за да си направи шега.

— Бихте ли казали, че сте имали нормални сексуални отношения със съпруга си, преди да получи травмите? — Ако се съдеше по гласа, Селърс не бе загубил търпението си, нещо, което Саймън не можеше да каже за себе си.

— Няма да кажа нищо по този въпрос — отсече Джулиет.

— Ако си бяхте извикали адвокат или ни бяхте оставили ние да ви намерим, той или тя щеше сега да ви посъветва, когато не искате да отговаряте на даден въпрос, да казвате: „Без коментар.“