Софи Хана - Ранима близост

— Ако исках да кажа „без коментар“, щях да го кажа. Моят коментар е, че предпочитам да не отговарям на въпроса. Като Бартълби.

— Кой?

— Литературен герой — измърмори Саймън. — Бартълби Писаря 12 12 Разказ от Хърман Мелвил, американски писател, известен най-вече с романа си „Моби Дик“. — Б.пр. . Каквото и да го помолели да направи, той винаги казвал: „Предпочитам да не го правя.“

— Само че не е бил на разпит в полицията — уточни Джулиет. — Просто си работел в службата. Или по-скоро не работел. Малко като мен. Предполагам знаете, че нямам работа, нямам професионална кариера. Нямам и деца. Само Робърт. А сега може и него да загубя — тя издаде долната си устна напред, пародирайки тъжна физиономия.

— Съпругът ви някога да ви е изнасилвал?

Джулиет сякаш се изненада, дори може би малко се ядоса. После се засмя.

— Какво?

— Чухте въпроса ми.

— Абе, хора, вие не сте ли чували за Бръснача на Окам 13 13 Бръснач на Окам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип от множеството теории, които обясняват един и същ проблем, за предпочитане е най-простата. — Б.пр. ? За най-простото обяснение и такива работи? Само се чуйте! Изнасилвал ли ме е Робърт? Бил ли е груб с мен? Упражнявал ли е психологически тормоз над мен? Горкият човек лежи в болницата с опасност за живота, а вие… — тя изведнъж млъкна.

— Какво? — попита Селърс.

Хитрите й очи бяха загубили острия си поглед.

— До съвсем скоро мъжът имаше законно право да насилва жена си — каза тя някак разсеяно. — Представете си такова нещо сега — изглежда почти невъзможно. Помня, като дете се разхождах из града с мама и татко и видях плакат, на който пишеше: „Изнасилването в брака — да го превърнем в престъпление.“ Попитах родителите си какво означава това. — Джулиет говореше механично, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго.

— Джулиет, ако ти не си се опитала да убиеш Робърт, защо не ни кажеш кой е бил? — попита Селърс.

Изражението на лицето й моментално се проясни. Погледът й отново се съсредоточи, но Саймън усети промяна в настроението й. Лекомислието бе изчезнало.

— Да не би Наоми да ви е казала, че Робърт я е изнасилил?

Саймън отвори уста да отговори, но Джулиет го изпревари.

— Така ви е казала! — отсече тя с широко отворени очи. — Тя е невероятна!

— Искаш да кажеш, че лъже ли? — попита Селърс.

— Да. Лъже. — Джулиет изглеждаше абсолютно сериозна за първи път откакто бе започнал разпитът. — И какво точно ви каза, че е направил?

— Ще отговарям на твоите въпроси, когато ти отговориш на моите — кривна глава Селърс. — Така е справедливо.

— Тук няма справедливост — заяви презрително Джулиет. — Чакай да позная. Казала ви е, че е имало и други мъже, които са гледали и са вечеряли. Каза ли, че Робърт я е изнасилил на сцена? Била ли е завързана за легло? Случайно страничните греди на таблите на леглото да са били увенчани с жълъди?

Нещо изщрака в главата на Саймън и той скочи на крака.

— От къде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Искам да говоря с Наоми — заяви Джулиет. Усмивката й се бе върнала.

— Ти излъга за местонахождението на съпруга си. Прекара шест дни в къщата с него, докато той лежи в собствената си мръсотия, пребит почти до смърт, без да се обадиш на бърза помощ. Оставила си кървави отпечатъци по онази подпирачка за врата и кръвта е на Робърт. Имаме достатъчно основания да те изправим не един, а няколко пъти пред съда. Няма никакво значение какво ще ни кажеш или няма да ни кажеш.

Джулиет остана невъзмутима. Все едно Саймън й беше прочел своя списък с продукти за пазаруване.

— Искам да говоря с Наоми — повтори тя. — Насаме. Само двечките, тихо и спокойно.

— Трудна работа.

— Сигурно ти е ясно, че това няма да стане, защо си правиш труда да го искаш? — попита Селърс.

— Нали искаш да знаеш какво е станало с Робърт?

— Знам, че си се опитала да го убиеш, и това ми е напълно достатъчно — отвърна Саймън. — Ще те обвиним в опит за убийство, Джулиет. Сигурна ли си, че не искаш адвокат?

— Защо ми е да се опитвам да убия собствения си съпруг?

— И без мотив ще можем да ти предявим обвинението, друго не ме интересува.

— Това може да е вярно за твоя приятел — Джулиет посочи с брадичка към Селърс, — но не и за теб. Ти искаш да знаеш. И шефката ти също. Как й беше името? Старши следовател Зейлър. Тя е жена, а жените искат да научат историята от край до край. Е, аз съм единствената, която я знае. — В гласа й звучеше гордост. — Предай на шефката си от мен, че ако не ме остави да разговарям с онази кучка Наоми Дженкинс, ще си остана завинаги единствената, която знае истината. Ти решаваш.