Софи Хана - Ранима близост

— Знам, че ти никога не би наранила Робърт и не си го направила.

Залива ме вълна на облекчение и попива в уморените ми кости. Слава богу. Искам да попитам дали Джулиет те е наранила, но има срив в онази част от мозъка ми, която контролира речта и устата ми не ще да се отвори.

Стаята за разпит е боядисана в светъл коралов цвят и мирише силно на анасон.

— Искаш ли нещо за пиене, преди да започнем? — пита сержант Зейлър.

— Каквото и да е, само да е алкохол.

— Чай, кафе или вода — изрежда тя с по-строг глас.

— Само вода тогава. — Не се опитвах да се шегувам. Знам, че в полицията разрешават на хората да пушат. Виждала съм по телевизията, а има и пепелник на масата пред мен. Щом тютюнът и никотинът са разрешени, защо да не е разрешен и алкохолът? По света има толкова много недомислици, повечето плод на глупост.

— Обикновена или газирана? — мърмори под нос сержант Зейлър на излизане от стаята. Не мога да разбера ядосана ли е, или се шегува.

Щом оставам сама, и главата ми се изпразва. Трябва да обмислям отговорите си, да се подготвям, а аз какво правя — седя абсолютно неподвижно, докато тънката материя на съзнанието ми се опитва да се разтегне и да покрие пропастта между този момент и следващия.

Ти си жив.

Сержант Зейлър се връща с моята вода. Бърника из уреда на масата, който изглежда по-сложен от който и да е касетофон, макар че очевидно ще изпълнява такава роля. Щом заработи, Зейлър казва своето име, после моето, датата и часа. Кара ме да изразя нежеланието си да присъства адвокат. След като го правя, тя се обляга назад в стола си и казва:

— Ще спестя и на двете ни много време, като прескоча сценария с въпросите и отговорите. Ще ти опиша ситуацията такава, каквато я виждам аз. А ти ще ми кажеш дали съм права. Става ли?

Кимвам.

— Робърт Хауърт не те е изнасилил. Ти излъга за това, но по най-благородна причина. Обичаш Робърт и беше убедена, че за да не дойде на срещата с теб в „Травълтел“ миналия четвъртък, му се е случило нещо сериозно. Съобщи тревогите си на младши следовател Уотърхауз и на самата мен, но разбра, че ние не сме така сигурни като теб и не бяхме убедени, че Робърт е в опасност. За да превърнеш търсенето му в приоритетна задача за нас, ти смени тактиката — искаше да ни накараш да повярваме, че Робърт е агресивен и опасен и трябва да бъде намерен бързо, преди да нарани някой друг. От самото начало си възнамерявала да ни кажеш истината веднага щом го намерим. Това е била само временна лъжа — знаела си, че ще оправиш нещата, като кажеш истината накрая. — Сержант Зейлър спира, за да си поеме дъх. — Как се справям засега?

— Всичко е така, както го казвате. — Малко съм изненадана, че е успяла да прозре истината. Дали е говорила с Ивон?

— Наоми, твоята лъжа спаси живота на Робърт. Още един ден и той със сигурност щеше да е мъртъв. Налягането от кръвоизливите в мозъка щеше да го убие.

— Знаех, че така трябва да постъпя.

— Наоми? Ти по-добре гледай повече никога да не ме лъжеш. Това, че си била права за Робърт, не означава, че можеш да въвеждаш нови правила, когато ти скимне. Ясно ли е?

— Нямам причина да лъжа, след като вече сте намерили Робърт и той е в безопасност. Джулиет ли… се е опитала да го убие? Какво му е сторила?

— Ще стигнем и дотам — казва сержант Зейлър. Изважда пакет „Марлборо лайт“ от чантата си и запалва. Има дълъг маникюр, лакиран в тъмночервено, кожичката около ноктите е изгризана до кръв. — И така, щом Робърт Хауърт не те е изнасилил, кой го е сторил?

Думите й ме удрят като куршуми.

— Аз… Никой не ме е изнасилвал. Цялата история е измислица.

— Много сложна история. Театър, маса…

— Всичко е лъжа.

— Така ли? — Сержант Зейлър закрепва цигарата си на ръба на пепелника и скръства ръце, вперила в мен поглед през струйките дим. — Е, много въображение си вложила в тази лъжа. Защо е било необходимо да добавяш толкова чудати подробности — тържествена вечеря, легло с гравирани жълъди, плътна маска за очи? Защо просто не каза, че Хауърт те е изнасилил една нощ в „Травълтел“? Скарали сте се, той се е ядосал… и така нататък. Щеше да е къде-къде по-просто.

— Колкото повече конкретни детайли са включени в една лъжа, толкова по-убедителна става — обяснявам аз. — Една измислица трябва да съдържа толкова конкретни неща, колкото би съдържала и истината, ако иска да мине за истина. — Поемам си дълбоко дъх. — Една караница в „Травълтел“ нямаше да свърши работа — прекалено лично е, засяга само мен и Робърт. А аз исках да ви накарам да повярвате, че Робърт е заплаха за жените въобще, че е нещо като… извратено чудовище със склонност към извършване на ритуали. Затова измислих най-лошата история за изнасилване, която се сетих.