Софи Хана - Ранима близост

— Лъжеш! Ако тя знае, значи вие сте й казали. — Бедрата ми са целите в пот. Изпитвам слабост, сякаш ще повърна всеки момент. — Искам да видя Робърт. Трябва да отида в болницата.

Сержант Зейлър слага твоя снимка на масата пред мен. Сърцето ми блъсва толкова силно, все едно някой ме е ударил с камшик или поне аз така си го представям. Искам да докосна снимката. Кожата ти е сива. Не мога да видя лицето ти, защото е обърнато настрани. Вижда се най-вече кръв — червена по краищата, черна и съсухрена в средата.

Радвам се, че ми показаха тази снимка. Каквото и да ти се е случило, аз искам да знам. Искам да съм колкото се може по-близо до теб.

— Робърт — прошепвам аз. По лицето ми се стичат сълзи. Трябва да отида в болницата. — Джулиет ли е направила това?

— Ти ми кажи.

Аз зяпвам сержант Зейлър — не проумявам: два различни разговора ли водим, в две различни реалности ли живеем? Не знам кой го е сторил. Нямам никаква представа. Ако знаех, щях да го убия. Единственият, който според мен би могъл да те нападне, е жена ти.

— Може би ти си наранила Робърт. Да не ти е казал, че всичко е свършило? Да не би да е посмял да престане да те обича?

Тази абсурдна хипотеза ме вбесява.

— Тук всички следователи ли са толкова тъпи, колкото си ти? — озъбвам се аз. — Няма ли някаква програма за приемане на кандидати за следователи с висше образование? Май четох някъде нещо такова. Не може ли да говоря с дипломирано ченге?

— Говориш с дипломирано ченге с научна титла „доктор“.

— Доктор по какво? По слабоумие?

— Ще ни трябва ДНК проба от теб, за да я сравним с намереното от криминалистите на местопрестъплението, където господин Хауърт е бил нападнат. Ако ти си го направила, ще го докажем.

— Добре. В такъв случай скоро ще разберете, че не съм. Радвам се, че не разчитаме единствено на интуицията ти, защото тя, изглежда, действа с точността на…

— Слънчев часовник на тъмно? — предположи сержант Зейлър. Подиграва ми се. — Ще говориш ли е Джулиет Хауърт? Аз ще присъствам през цялото време. Няма да има опасност за теб.

— Ако ме заведеш да видя Робърт, ще говоря с Джулиет Хауърт. Ако не, никакъв шанс. — Отпивам глътка вода от чашата си.

— Странна птица си — измърморва тя под носа си. Но не казва „не“.

6 април 2006

— Пру Келви и Санди Фрийгард.

Старши следовател Сам Комботекра от Криминалния отдел в Западен Йоркшир бе донесъл снимките на двете жени. Бяха ги закачили на дъската на Чарли до снимките на Робърт Хауърт, Джулиет Хауърт и Наоми Дженкинс. Чарли бе помолила Комботекра да разкаже на останалите от екипа онова, което й бе казал вече по телефона.

— Пру Келви е била изнасилена на 16 ноември 2004 г. Санди Фрийгард е била изнасилена девет месеца по-късно — на 12 август 2004 г. От Келви взехме всички възможни проби, но от Фрийгард — нищо, така че нямаме ДНК от този случай. Тя дойде да съобщи за изнасилването чак след седмица, но нападението е идентично с това на Келви, затова бяхме сигурни, че става дума за един и същи мъж.

Комботекра прочисти гърло. Беше висок и слаб, с лъскава черна коса, мургава кожа и голяма адамова ябълка, която непрекъснато привличаше погледа на Чарли. Докато следователят говореше, адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу.

— И двете жени са били заставени с опрян в телата им нож да се качат в колата на мъж, който знаел имената им и се преструвал, че ги познава, докато се приближи достатъчно близо, за да извади оръжието си. Пру Келви каза само, че колата била черна, но Санди Фрийгард бе успяла да забележи някои подробности: колата била хечбек, а регистрационният й номер започвал с „Y“. Фрийгард описва яке от рипсено кадифе, което прилича на описанието, дадено от Наоми Дженкинс. И в трите случая мъжът е висок, бял, с къса тъмнокестенява коса. И Келви, и Фрийгард са били заставени да седнат на седалката до шофьора, а не отзад — това е първата разлика между нашите два случая и показанията на Наоми Дженкинс.

— Първата от много други — вметна Чарли.

— Точно така — кимна Комботекра. — И на двете жени била сложена маска на очите, след като влезли в колата — още едно сходство, — но за разлика от Наоми Дженкинс те били принудени да свалят всичките си дрехи от кръста надолу. И двете направили каквото се иска от тях, защото се страхували за живота си.

Прауст клатеше глава.

— Значи имаме три случая — три известни нам случая, — при които жени са били карани посред бял ден на дълги разстояния (доколкото можем да съдим по показанията им) с маска на очите. Никой ли не е видял колата, никой ли не е заподозрян нещо нередно? Все някой по улиците трябва да е видял кола, в която се вози човек с маска на очите.