Софи Хана - Ранима близост

Сержант Зейлър бавно кима.

— Аз пък мисля, че си използвала точно тази история, защото е истинска.

Мълча.

Тя вади някакви листове от чантата си, разгъва ги и ги оставя пред мен. Един бърз поглед и ми става ясно какво представляват. Съдържанието им се надига към мен и започва да ме души, макар да избягвам да гледам думите. В гърлото ми засяда голяма буца.

— Много умно — казвам аз.

— Смяташ, че не са истински ли? Робърт не те е изнасилил, Наоми, но и двете знаем, че някой друг все пак го е направил. И който и да е той, е сторил същото и с други жени. Тези жени. Защо си мислеше, че си единствената?

Стягам се и поглеждам към листовете пред мен. Може и да са истински. Едно от писмата е малко неграмотно. И детайлите във всяко едно леко се различават. Не вярвам сержант Зейлър да ги е измислила. Защо да го прави? И както каза тя за моята история — прекалено сложно е.

— Някои жени отиват в полицията, след като са изнасилени — казва тя, сякаш води непринуден разговор. — Вземат им натривки. Сега, след като намерихме господин Хауърт, може да вземем проба от неговото ДНК. Ако е отговорен за тези изнасилвания, можем да го докажем. — Сержант Зейлър внимателно ме наблюдава.

— Робърт? — Този неочакван обрат ме обърква. — Той не би могъл да нарани никого. Вземете му проба, щом трябва. Няма да съвпадне с ничии… натривки.

Сержант Зейлър ми се усмихва приятелски. Но аз съм решена да не се поддавам на такива уловки.

— Ти би могла да бъдеш невероятен свидетел, ако поискаш, Наоми. Ако започнеш да ни казваш пълната истина, ще ни помогнеш да хванем това гадно лайно, което е изнасилило теб и тези жени. Не искаш ли да си получи заслуженото?

— Аз никога не съм била изнасилвана. Моите показания бяха лъжа. — Тая глупава крава, да не би да си мисли, че говоря така, за да преча на борбата й за справедливост? Не мога да призная заради себе си. Аз ще трябва да живея живота си докрай, а това мога да направя само като човек, на когото не се е случвало такова насилие.

Гледала съм безброй филми, в които хората изплюват истината, която отчаяно са крили, след лек или средно тежък психологически натиск от страна на следовател, психоаналитик или адвокат. Винаги съм смятала, че подобни хора трябва да са доста тъпи или е далеч по-слаба воля и издръжливост от мен. Но може би не става дума за издръжливост; може би самопознанието ми позволява да не се поддавам на уловките на сержант Зейлър. Знам как работи умът ми, затова знам и как да го защитя.

Пък и не съм единствената лъжкиня в стаята.

— Това са разкази за изнасилвания от интернет, които сте разпечатали — казвам аз. — Нямате никакви натривки. Няма как да имате.

Сержант Зейлър се усмихва. Вади още листове от чантата си.

— Погледни тук.

Сърцето ми се свива. Започнала съм да се потя. Не искам да взема страниците от ръката й, но тя продължава да ги държи във въздуха пред мен. Току под брадичката ми. Налага се да ги взема.

Вие ми се свят, като поглеждам към напечатания текст. Показания, дадени пред полицията, като онова, което подписах пред младши следовател Уотърхауз във вторник. Показания за изнасилване, които по форма и съдържание приличат на моите. Почти във всяка грозна подробност. Разказите са два. И двете показания бяха дадени в присъствието на старши следовател Сам Комботекра от Криминалния отдел в Западен Йоркшир. Единият документ беше от 2003-а, а другият — от 2004 година. Ако не бях такава бъзла, ако бях съобщила за случилото се с мен, можеше да предотвратя нападенията срещу Прудънс Келви и Сандра Фрийгард. Не успявам да се спра да не погледна имената и така да придам лица на жертвите.

Две жени с имена, една, която е предпочела да остане анонимна, келнерка от Кардиф, която дава само първото си име — четири други жертви. Най-малко.

Не съм единствената.

За сержант Зейлър това си е работа, както обикновено.

— От къде Джулиет Хауърт знае какво ти се е случило? Тя знае всичко — всички подробности, които уж си измислила. Да не би Робърт да й е казал? Ти на него казала ли си?

Не мога да отговоря. Плача неутешимо, като жалко бебе. Земята под мен пропада и аз се нося в тъмнина.

— На мен нищо не ми се е случвало — успявам да промърморя. — Нищо.

— Джулиет иска да разговаря с теб. Не ще да ни каже дали тя е нападнала Робърт, нито дали е искала да го убие. Не иска нищо да ни каже. Ще говори единствено с теб. Ти какво мислиш?

Разпознавам думите, но смисълът им не стига до мен.

— Ще говориш ли с нея? Може да я попиташ откъде е разбрала, че си била изнасилена.