Софи Хана - Ранима близост

— Просто мисли, преди да говориш — сопна се Чарли. — Всяко нещо може да се каже по-добре или по-зле.

— О, аз мисля — злобно изсъска Гибс. — Много мисля. Много повече от вас.

Чарли нямаше представа за какво говори.

— Трябва ли да ви слушаме как се карате двамата с Гибс, сержант? — обади се нетърпеливо Прауст. — Продължавайте, сержант Комботекра. Извинявам се от името на моите следователи. Обикновено не се заяждат помежду си като деца от детската градина.

Чарли се зарече да забрави да напомни на Снежния човек за предстоящия рожден ден на жена му. Сам Комботекра й се усмихна, сякаш се извиняваше от името на Прауст или поне тя така го изтълкува. И веднага мнението й за Сам стана по-високо. Когато го видя за първи път след пристигането му, тя му беше лепнала етикет, който използваше с приятелите си преди двайсет години — сухар. Сега коригира прибързаното си заключение — Сам Комботекра беше просто учтив и добре възпитан. По-късно, ако остане с него насаме за малко, ще му се извини за грубостта на Прауст и коравосърдечния коментар на Гибс.

— По преценка на Пру Келви тя е била в колата в продължение на около час, плюс — минус — каза Комботекра.

— А тя къде живее? — попита Саймън.

— В Отли.

Прауст сякаш се подразни.

— Това град ли е изобщо? — каза той. Доста нагло за човек, който живее в Силсфорд — помисли си Чарли. — Той да не смята, че Силсфорд е Манхатън?

— Град е — отговори Комботекра. Това беше друг от навиците на Сам, който отначало подразни Чарли: навикът да отговаря с пълни изречения, вместо само с „да“.

— Намира се недалеч от Лийдс и Брадфорд, сър — обясни Селърс, който бе родом от Донкастър, или „Дони“, както го наричаше той.

Леко кимване на Прауст бе знак, че отговорът е приемлив, но пряко сили.

— Според Санди Фрийгард може да е минал час, а може и два, докато се е возила в колата — продължи Комботекра. — Тя живее в Хъдърсфийлд.

— Който е близо до Уейкфийлд — изкуши се да добави Чарли. Лицето й запази строгото си изражение, така че Прауст никога не би могъл да докаже, че не се опитва най-искрено да помогне.

— Излиза, че този театър, в който жените са били изнасилвани, е по-близо до местоживеенето на Келви и Фрийгард, отколкото до Рондсли, където живее Наоми Дженкинс — заключи Прауст.

— Ние не смятаме, че Келви и Фрийгард са били изнасилени на същото място, където е била Дженкинс и авторката на разказ номер трийсет и едно — каза Саймън. — Нито Келви, нито Фрийгард споменават в показанията си за сцена или театър. — Тук Комботекра кимна. — И двете описват дълго, тясно помещение с матрак в единия край и публика в другия. Не е имало столове, нито маси за вечеря. Зрителите по време на изнасилванията на Келви и Фрийгард са пиели алкохол, но не са яли. Фрийгард беше казала шампанско, нали?

— Това е съществена разлика — закима Прауст.

— Приликите са повече от разликите — уточни Чарли. — Изразът за загрявката преди представлението се появява неизменно и в трите случая. Келви споменава, че помещението, в което я вкарали, било леденостудено. Наоми Дженкинс пише в показанията си, че изнасилвачът специално й казал, че изключил парното до идването на публиката. Беше й отправил някаква саркастична забележка по този повод. Фрийгард е била нападната през август, така че е логично да не споменава за студ.

— И Санди Фрийгард, и Пру Келви казват, че помещението, в което са били, имало странна акустика. — Комботекра отново погледна към бележките си. — Според Келви може да е било гараж. Фрийгард също смята, че помещението не приличало на част от дом, а по-скоро на производствено помещение. Стените по нейни думи не изглеждали истински. Тази стена, която виждала, докато лежала върху дюшека, не била солидна, а била покрита с някакъв материал, дебел материал. О… и освен това в помещението, описано от Фрийгард, няма прозорци.

— Дженкинс споменава за прозорец в показанията си — припомни Чарли.

— И вие решихте, че имате основания да приемете, че Келви и Фрийгард са били насилени на едно и също място? — обърна се Прауст към Комботекра.

— И аз, и целият ни екип.

— Дженкинс обаче е била насилвана на друго място — убедено заяви Саймън.

— Ако въобще е била изнасилена — вдигна пръст Прауст. — Аз все още имам резерви по отношение на Дженкинс. Тя е хроничен лъжец. Може да е прочела разказите на другите две жени в интернет — и двата са пуснати преди нейния — и да е решила да си припише подобно преживяване като фантазия. После среща Хауърт и го вплита в тази фантазия, първо като спасител, а по-късно, когато на него му писва от нея (напълно разбираемо) и я зарязва — като изнасилван.