Софи Хана - Ранима близост

— И Дженкинс, и Келви, и Фрийгард казват, че изнасилвачът им ги попитал как се чувстват като жени, успели в живота, следователно трябва да приемем това като свързващо звено, което би могло да обясни причината за избора на трите жени — каза Комботекра.

— Да, но имаме и Таня от Кардиф, пуснала разказа си на сайта на ОСИКСН — напомни Саймън. — Тя е келнерка и писменият й английски е доста зле. Аз не съм убеден, че нейното изнасилване е част от същата поредица.

— Хронологически тя е първата — обади се Селърс. — Дали не е послужила като опитно зайче и изнасилвачът да си е казал: „Беше страхотно, но бих предпочел да е с някоя наконтена мацка и пред публика.“

— Възможно е — кимна Чарли. — Може… — тя млъкна замислена.

Прауст изпусна оловна въздишка.

— Сега да не се каним да яхнем метлата на въображението?

— Двамата мъже, описани от Таня, са били в ресторанта, където тя работела, и ядели къри. Тя е била сама, други от персонала не е имало, мъжете били пияни, било е късно. Може това да е било първото изнасилване, непланирано, хрумнало им в момента. Единият мъж забравя за случая или решава, че е било еднократен инцидент, но другият установява, че си е създал вкус към подобни изживявания…

— Достатъчно, сержант. Няма сега да — как да кажа? — да прехвърляте топката на Стивън Спилбърг, я. Така, ако няма друго… — Прауст потри ръце.

— Таня от Кардиф е различен случай, каквато и да е причината за това — продължи Чарли. — Засега ще работим върху жените с кариера. Гибс, разрови се в асоциациите на бизнес жените и друго каквото се сетиш в тази насока.

— По Радио Четири имаше нещо вчера — обади се Саймън. — Някаква организация, която събирала хора със свободни професии. И Дженкинс, и Фрийгард са със свободни професии. Може и изнасилвачът да е от тази категория.

— Но Келви не е. Не е била — поправи се Гибс.

— Някакъв напредък с Ивон Кочин? — попита го Чарли.

— Ще се заема с нея — отвърна Гибс с отегчена физиономия. — Но от нея няма да измъкнем нищо. Ще ни каже каквото Дженкинс й е наредила да ни каже.

Чарли го прониза с очи.

— Вече трябваше да си говорил с нея. Бях ти го възложила и сега пак ти го казвам. Селърс потърси в интернет някакви обяви, които да приличат на покана да си купиш билет за изнасилване на живо, секс представления на живо, нещо такова. Свържи се и с ОСИКСН и „Спийк аут енд сървайв“, виж дали нямат адрес или телефон за връзка с Таня от Кардиф и авторката на разказ номер трийсет и едно. „Име и адрес недостъпни“ е различно от „име и адрес не са предоставени“.

Селърс стана и се запъти към вратата.

— Саймън, ти проучи къде може да има малък театър. Нещо да съм пропуснала?

— Да, пропуснахте, мисля — обади се Сам Комботекра явно притеснен. — Маските за очи. Всяка от трите жени след изнасилването е била откарана обратно до мястото, където нападателят я е заговорил за първи път. Всяка от тях е била все още с маската на лицето, когато той си е тръгнал. Дали не е работил за някоя авиокомпания? Пилот или стюард би имал лесен достъп до колкото си иска маски за очи.

— Добра идея — похвали го дипломатично Чарли. — Макар че… е, няма никакъв проблем да се купят маски за очи, от който и да е оптичен магазин от веригата „Буутс“.

— О — изчерви се Комботекра. — Никога не съм влизал в тези магазини — промърмори той и на Чарли й се прииска да си бе държала устата затворена. С периферното си зрение тя видя, че Прауст се отдалечава по посока на кабинета си.

— Трябва да поговорим, сър — каза Чарли и задържа дъх. Инспекторът мразеше нещата да следват едно след друго, без да има достатъчно голяма пауза помежду им.

— Да поговорим ли? Дано да е кратко. Ще си направя чаша чай, ако ми бъде разрешено — изръмжа Снежния човек. Напоследък се беше отказал от всякакви млечни продукти, без да предложи никакво обяснение на колегите си. — Добре, сержант, добре. Ще бъда в кабинета си. Натресете ми присъствието си, без да отлагате нито миг и без да се колебаете.

— Ужас! Този човек винаги ли е такъв? — попита Комботекра, след като Прауст затръшна вратата на стъклената си кабинка. Помещението се разтърси.

— Този човек винаги е такъв. — Чарли се захили. Комботекра никога нямаше да се досети, че му се подиграва.

— Категорично не. Ако тази ужасна идея беше твоя, можеше да се опитам да те накарам да се почувстваш по-добре — макар че едва ли, ако трябва да съм честен, — но това е нечия чужда ужасна идея. Ти обикновено добре се справяш с пресичането на подобни идеи още в зародиш. — Прауст замълча, за да сръбне от чая. Той винаги пиеше чай много шумно дори когато пиеше любимия си зелен чай с мляко и три бучки захар. Чарли си помисли, че Прауст сигурно е най-неодухотвореният любител на зелен чай на света.