Софи Хана - Ранима близост

— Съгласна съм с вас, сър. Само исках да проверя дали не съм прекалено строга. Джулиет Хауърт заяви недвусмислено, че ако й разрешим да разговаря с Наоми Дженкинс, може да ни каже истината. Не исках да отписвам този шанс, без да се консултирам с вас.

Прауст махна с ръка презрително.

— Тя няма нищо да ни каже, дори да изпълним искането й. Просто иска да измъчва Дженкинс. Накрая една от тях ще е мъртва или в болницата при Робърт Хауърт. Кашата е пълна и без това.

— Прав сте — кимна Чарли. — А какво ще кажете за разговор между Джулиет Хауърт и Дженкинс в мое присъствие? Бих могла да се намеся, ако реша, че нещата отиват на зле. Ако Джулиет Хауърт приеме такова предложение…

— Защо смяташ, че би приела? Нали вече ясно е заявила, че иска разговор насаме с Дженкинс? А Дженкинс защо смяташ, че би се съгласила?

— Тя вече се съгласи. При едно условие.

Прауст се изправи и нервно заклати глава.

— Всички поставят условия! Джулиет Хауърт поставя условие, Наоми Дженкинс поставя условие. Ако Робърт Хауърт оживее, сигурно и той ще постави условие. Къде грешиш, сержант, та ги караш да си мислят, че могат да предявяват претенции?

Защо трябва винаги да търсите грешката в мен? — искаше да изкрещи Чарли. Прауст, Оливия… Винаги, когато бе скарана със сестра си, се чувстваше някак уязвима. Трябваше да оправи нещата, скоро. Защо бе постъпила така глупаво? Чу името Греъм и край: съвпадението я лиши от всякакво чувство за мярка. Измисленият й приятел стана истински. Беше си позволила да се хване в този капан. Ще обясни всичко на Оливия. Ще й се обади довечера, никакво отлагане повече.

Тиранозавър Секс. Чарли отпъди обидата на Оливия от ума си и уморено започна да се защитава от нападките на Прауст.

— Сър, подходих към този въпрос точно по начина, по който…

— Знаеш ли какво ми каза Аманда оня ден?

Чарли въздъхна. Аманда беше дъщерята на Снежния човек. Учеше социология в университета в Есекс. И нейният рожден ден наближаваше; Чарли си постави за задача да огради датата с кръгче на календара на бюрото на Прауст.

— От нейния курс дванайсет студенти — учат същото като нея — дванайсет! — имат някакъв особен проблем, който се взима предвид, щом дойде време за изпити. Всички твърдят, че имат дислексия или… кое беше онова другото?

— Наоми Дженкинс ще разговаря с Джулиет Хауърт, ако я заведем да види Робърт в болницата. — Чарли видя вбесения поглед на инспектора и бързо добави: — И не иска да бъде сама с него. Аз ще съм там през цялото време и ще я наблюдавам.

— Ти да не си получила церебрална парализа, сержант? — ревна Прауст. — Тя е заподозряна в опит за убийство на този човек. Как би изглеждало това, ако пресата надуши? До края на седмицата всички ще трябва да си търсим работа като обслужващ персонал в някой супермаркет!

— Бих се съгласила с вас, сър, ако Хауърт беше в съзнание, но тъй като не е и не се знае дори дали ще оцелее…

— Не, сержант! Не!

— Трябва да сте по-гъвкав, сър!

Прауст свъси вежди. Настъпи дълга пауза.

— Така ли? — попита той накрая.

— Така мисля, сър. Тук има нещо наистина тревожно и най-важното в цялата история, ключът към разгадаването й се крие във взаимоотношенията между Хауърт и Дженкинс, Хауърт и жена му, Джулиет и Дженкинс. Ако те държат да се видят в каквато и да било комбинация, трябва да се възползваме от този шанс. Докато сме с тях през цялото време, предимствата натежават над недостатъците, сър. Можем да извлечем важна информация, като видим как Дженкинс се държи край леглото на Хауърт…

— Искаш да кажеш, като я видиш да вади голям камък от джоба на жилетката си?

— … и как Джулиет Хауърт и Дженкинс се отнасят една към друга.

— Вече ти отговорих, сержант.

— Саймън споделя моето мнение, ако това има някакво значение. И той смята, че трябва да изпълним и двете искания, при съответното ниво на контрол от наша страна.

— Има значение — каза Прауст. — Този факт затвърждава още повече решението ми да не приемам нищо от твоите предложения. Уотърхауз! — изрече той с тон, който те кара да очакваш продължение от рода: „Не и този безполезен загубеняк.“ Саймън бе разрешил повече случаи от който и да е следовател в екипа на Прауст, в това число и Чарли.

— Да те питам нещо друго…

— Да, сър?

— Какво му е на Гибс?

— Не знам. И не ме интересува.

— Ами разбери и каквото и да е, го оправи. Омръзна ми да го гледам такъв кисел като призрак на угощение. Селърс сподели ли идеята си с теб?