Софи Хана - Ранима близост

Помага ми да си напомням, че Джулиет вече не споделя с теб нищо повече от мен. Хората казват, че бракът е просто лист хартия, а това обикновено не е вярно, но не и в този случай. Вие двамата с Джулиет сте абсолютно разделени — не само физически, не само заради това, че ти си затворен, но и заради факта, че е направила всичко възможно да те убие. Ако се събудиш — не, когато се събудиш, — няма да можеш да й простиш.

— Знам, че Робърт има три сестри и една от тях се казва Лоти. Лоти Никълъс. — Едва измъкнах тази информация от теб и после се почувствах толкова гузна, че за други имена не попитах.

Отново невъздържан смях от страна на Джулиет, който Уотърхауз и Зейлър ще има да слушат безброй пъти на записа. Но няма да си спомнят нейните студени, празни очи така, както ще ги помня аз.

— И защо Робърт никога не говори със сестрите си? — пита ме тя.

Спомням си точно думите ти, които трябва само малко да перифразирам.

— Те смятат, че той не е достатъчно добър за тях, а като си мислят така, доказват, че те не са достатъчно добри за него.

— Аз станах причина за големия раздор в семейството — гордо заявява Джулиет. — Обзалагам се, че Робърт не ти го е казал. Неговите най-близки хора бяха ужасени, като чуха, че се е събрал с мен. А това бе повече от странно, като се има предвид, че не съм им сторила нищо. Идват ми наум думите „похлупак“ и „гърненце“.

Изобщо не разбирам какво ми говори.

— Казвал ли ти е някога моят съпруг, че някоя или всичките му сестри са… как да кажа… мъртви? — тя се навежда напред с блеснали очи.

— Какво искаш да кажеш?

Зейлър и Уотърхауз изглеждат не по-малко изненадани и отвратени и от мен, но нищо не казват. Сестрите ти да са мъртви? Някоя или всичките. Не е възможно. Джулиет сигурно лъже. Няма начин да не лъже. Освен ако не се е случила някаква трагедия…

И преди съм си мислила, че трагедията е твоята стихия. Ти си страстен и тъжен, като осъден на смърт, който може да висне на бесилката всеки ден, и се радва на редките безценни мигове с жената, която обича. Когато за първи път бяхме заедно, след като разбрахме, че чувствата са взаимни, че никой от нас не е по-влюбен от другия, аз смотолевих като пълен идиот: „Това е невероятно. Не мога да повярвам, че няма някаква уловка.“

Ти ме погледна, сякаш бях полудяла. „О, има и още как“, каза ти.

— Чудя се кой ли размаза мозъка на Робърт — мърмори с приятелски тон Джулиет, сякаш обсъжда последното развитие на събитията в някоя сапунка. — Ти не си, нали? Ти обичаш Робърт. Никога не би го наранила.

— Точно така. — Не може да ми се подиграва за нещо, с което се гордея. — Ти си го направила. Всички знаят, че си ти. Робърт знае. Когато дойде на себе си, ще каже на полицията, че си била ти. Преднамерено ли се опита да го убиеш? Или се скарахте и нещата излязоха извън контрол?

Джулиет пуска широка усмивка към сержант Зейлър.

— Да не сте я обучавали? Говори все едно, че е някой от вашите. — После се обръща към мен. — А може и да си. Не знам какво работиш. Ченге ли си?

— Не.

— Хубаво. Нямаше да понеса повече ирония. — Джулиет се накланя напред. — Защо обичаш моя съпруг?

— Какво искаш да кажеш?

— Прост въпрос ти задавам. Робърт е сравнително привлекателен, предполагам, дори сега, макар да е малко по-надебелял. Беше по-слаб, когато се запознахме. Но нима е достатъчно само физическото привличане? Досега сигурно си забелязала какъв нещастник е, при това стиснат.

— Във вторник дадох показания за извършено изнасилване — казвам й аз, като се опитвам да не гледам към сержант Зейлър и Уотърхауз. — Излъгах, че Робърт ме е изнасилил, за да накарам полицията да се залови с издирването му.

— Ти наистина си откачила — отбелязва Джулиет.

— Откъде знаеш подробностите, които съм писала в показанията?

Тя се усмихва.

— Защо излъга, че той те е изнасилил? Защо не каза, че те е пребил или ти е задигнал чантата?

— Изнасилването е най-лесно за фалшифициране — отговарям аз накрая. Често ме е вбесявала идеята, че освен жени, които се преструват, че не са били изнасилени, може да има и жени, които се преструват, че са били. — Нямах синини, така че не би могъл да ме е пребил.

— Само дето не си излъгала — казва Джулиет. — Ти наистина си била изнасилена. Но не от Робърт. Знам с абсолютна точност какво ти се е случило. Сцена по сцена, кадър по кадър. — Джулиет наподобява звук от щракане и се прави, че натиска копче на фотоапарат.

— Това е невъзможно — произнасям аз веднага щом намирам сили да проговоря. — Освен ако полицаите са ти прочели моите показания.