Софи Хана - Ранима близост

— Какви дивотии бръщолевиш?

Тя се залива от смях, като вижда как се ядосвам.

— Толкова е забавно. Все едно съм невидима. Мога да създам пълен хаос и никой нищо не може да направи.

— Само дето могат да те оставят да изгниеш в затвора — припомням й аз.

— Аз ще съм си добре в затвора, благодаря. — Обръща се към сержант Зейлър. — Мога ли да работя в библиотеката на затвора? Може ли да съм тази, дето бута количката с книгите и обикаля килиите? По филмите винаги се отнасят с известно уважение към затворниците, изпълняващи тази длъжност.

— Защо се държиш така? — питам я аз. — Ако наистина не ти пука, че ще те затворят до края на живота ти, защо не кажеш на полицията каквото те питат: ти ли се опита да убиеш Робърт и защо?

Джулиет повдига прекалено оскубаните си вежди.

— Е, има един лесен отговор: заради теб. Затова не разкривам всичко като послушно дете. Нямаш представа как твоето съществуване, твоето място в живота на Робърт променят всичко.

7 април 2006

— Чувствам се ужасно — признава Ивон Кочин. — Ако знаех, че Наоми е в затвора, щях да долетя начаса. Защо не ми се е обадила? — Седеше допряла колене до брадичката си върху избеляло синьо канапе насред разхвърляния хол на своя бивш съпруг в Грейт Шелфорд, Кеймбридж. По пода се търкаляха полупразни керамични чаши, свити на топка чорапи, дистанционни, стари вестници, неотворени реклами, пуснати в пощата.

Къщата смърдеше на марихуана; по перваза на прозореца имаше множество парчета изгорено метално фолио и празни пластмасови шишенца е дупки отстрани. Кочин, която миришеше на сапун и силен сладникав парфюм, изглеждаше съвсем не на мястото си, облечена в прилепнал червен пуловер и елегантни черни панталони, стиснала неотворен пакет цигари „Консюлит“ в една ръка и жълта пластмасова запалка в другата. Не просто не на мястото си, ами по-скоро като изоставена на пуст остров.

— Наоми не е била в затвора — поправя я Крис Гибс. — Дойде да отговори на някои въпроси.

— И сега вече е освободена под гаранция и си е у дома — добави Чарли, придружила Гибс, за да се увери, че той съвестно ще разпита бившата квартирантка на Наоми Дженкинс. Той ясно бе заявил, че не очаква да извлекат полезна информация от Ивон Кочин, и Чарли не искаше да го оставя сам да не би да му хрумне да доказва правотата си.

— Освободена под гаранция? Това звучи ужасно. Наоми не е направила нищо чак толкова лошо, нали?

— А направила ли е нещо лошо въобще?

Кочин погледна настрани. Нервно заигра с целофана на пакета.

— Ивон? — подтикна я Чарли. Отвори пакета и запали един фас, дявол да те вземе. Мразеше хора, които се колебаеха безспир.

— Аз предупредих Наоми, че ще ви кажа. Никога не съм й обещавала да я подкрепя, така че сега няма да извърша предателство спрямо нея, като ви кажа.

— Да ни кажеш какво? — попита Гибс.

— По-добре да узнаете истината, преди Робърт да… Той ще се оправи, нали? Имам предвид, ако оцелее след тази дълга…

— Ти ни каза, че не познаваш Робърт Хауърт — припомни й Чарли.

— Така е.

— Та какво си предупредила Наоми, че ще ни кажеш? — настоя за отговор Гибс.

— Тя излъга. Излъга, че Робърт я е изнасилил. Не можех да повярвам, че е способна на такова нещо, но… тя си мислеше, че това е единственият начин да ви накара да се задействате и да го намерите.

— Ти сигурна ли си, че той не я е изнасилил? — попита Чарли.

— Съвсем сигурна. Наоми боготвори земята, по която стъпва този мъж.

— Известни са случаи, при които жените се влюбват в изнасилвача си.

— Не и Наоми.

— Защо си толкова сигурна?

Кочин се замисли.

— Заради начина, по който Наоми гледа на света. Тя го вижда само в черно и бяло, все търси справедливост. Трябва да я познавате, за да разберете. Започва да говори за отмъщение, ако някой се вмъкне на нейното място за паркиране. — Кочин въздъхна. — Вижте, аз никога не съм си падала особено по Робърт Хауърт. Не го познавам лично, само от това, което ми е казвала Наоми… Но знам, че не я е изнасилил. Тя не си ли призна вече, че е излъгала, след като намерихте Робърт? Така каза, че ще направи.

— Нещата са малко по-сложни. — Чарли отвори папката, която държеше, и постави на канапето до Ивон копия на трите разказа на оцелели: разказа от сайта на ОСИКСН на Таня, келнерката от Кардиф; и разкази номер трийсет и едно и седемдесет и две от „Спийк аут енд сървайв“. Посочи номер седемдесет и две, подписано с „Н. Дж.“. — Както виждаш, този е подписан с инициалите на Наоми и е от осемнайсети май 2003 година. Когато Наоми дойде в участъка да ни излъже за Робърт Хауърт, тя лично насочи един от моите следователи към сайта на „Спийк аут енд сървайв“ и му каза как да намери нейното писмо.