Софи Хана - Ранима близост

— Какви неща?

Ивон врътна очи към тавана — явно се чудеше какво да избере от многото примери.

— Той винаги носи бутилка вино, когато се срещат. Веднъж бутнал бутилката, като лягал в леглото. Била почти пълна и повечето вино се разляло върху килима. Наоми каза, че поискала да отиде да донесе друга бутилка, но той не й разрешил. Направо се ядосал на предложението й.

— Ами ако разполагат само с трите часа, за да са заедно — започна Чарли, но Ивон заклати глава.

— Не, не е заради това. Той обяснил на Наоми. Бил ядосан, че според нея било нормално, ако някой разлее вино, просто да купи ново и да замести разляното. Но за него не било така — виното се разляло заради неговата немарливост, така че сега трябвало да минат без вино, защото той трябвало един вид да си понесе наказанието. Не го нарекъл наказание, но това имал предвид. Наоми каза, че му станало кофти, задето бутнал бутилката, и не искал да си прости. „Обикновен вандализъм“ — го нарекъл. През цялото време приказвал какви ли не глупости, просто не може да понесе нищо, което се случва неочаквано. Според мен той е малко луд. Врътнал. — Тя се обърна към Гибс. — Кога ще ми върнете компютъра?

— Ние го върнахме — осведоми я той. — В къщата на Наоми Дженкинс е.

— Но… Сега живея тук. Имам нужда от него, за да работя.

— Аз не завеждам фирма за пренос — превоз. Ще трябва сама да идеш да си го вземеш.

Чарли реши, че е дошъл моментът да изложи своята теория.

— Ивон, да не би случайно теб да са изнасилили преди три години? И затова да си била в криза и бракът ти е започнал да се разпада? Да не би Наоми да е писала на страницата на „Спийк аут енд сървайв“ от твое име и да го е подписала с нейните инициали, за да запази анонимността ти?

Трябваше да мине известно време, докато смисълът на казаното стигне до съзнанието на Ивон. Изглеждаше така, сякаш се опитва да сглоби нещо в главата си — някаква машина с множество сложни части. Щом успя, на лицето й се изписа ужас.

— Не — отсече тя. — Не, разбира се. Как можахте да кажете такова ужасно нещо! Как можете да ми го пожелаете!

Чарли нямаше желание да си губи времето с такъв род емоционално изнудване.

— Добре — изправи се тя. — Засега спираме до тук, но вероятно ще се наложи да разговаряме отново. Не се готвиш да пътуваш някъде, нали?

— Може и да пътувам — каза Ивон, като дете, хванато да върши беля.

— Къде?

— До едно място в Шотландия. Бен каза, че имам нужда от почивка, и е прав.

— И той ли ще дойде?

— Да. Като приятел. Не знам защо се интересувате толкова от мен и Бен.

— Аз се интересувам от всичко — заяви Чарли.

— Ние нямаме нищо общо с това.

— Ще трябва да ни кажете някакъв адрес.

Ивон взе малката си черна чанта, която беше до канапето сред хаоса от чаши и вестници. След няколко секунди подаде на Чарли позната визитка.

— Бунгалата „Силвър Брей“? — Чарли запази безизразния тон на гласа си. — Там ли отивате? Защо там?

— Предоставят ми голямо намаление, ако толкова искате да знаете. Аз проектирах техния сайт.

— И как се стигна до това?

Ивон изглеждаше озадачена от интереса, който проявяваше Чарли.

— Греъм — собственикът — е приятел на баща ми. Баща ми му е бил научен ръководител в университета.

— Кой университет?

— Оксфордският. Греъм завърши с най-високия успех по класическа литература от неговия випуск. Баща ми беше разочарован, че не е станал университетски преподавател. Защо искате да знаете всичко това?

Налагаше се да избегне отговора на този въпрос. Греъм, преподавател по класическа литература. Беше се надсмял на Чарли, задето бе споменала прочетена от нея книга — „Ребека“ от Дафни дю Морие. Ученото си е учено, нали, шефе? Сигурно се притесняваше от високото си образование. Скромен. Престани, сгълча се Чарли. Ти не си падаш по него. Просто флиртуваше с него колкото за момента. И това е.

— Наоми била ли е някога в „Силвър Брей“? — попита тя. — И тя имаше такава визитка.

Ивон поклати глава.

— Опитах се да я накарам, но… след като срещна Робърт, не искаше и да чуе за заминаване. Сигурно смяташе, че ако не може да отиде с него, по-добре изобщо да не си прави труда.

Чарли мислеше бързо. Значи така се беше сдобила с визитката Наоми. Греъм познава Ивон Кочин; е, сега вече Чарли нямаше избор — трябваше да му се обади. Наоми и Робърт може да са били в „Силвър Брей“, каквото и да приказва Ивон.

— Какво те интересуват госпожица Ментови Цигари и хипарският й съпруг? — сопна се Гибс, като влязоха отново в колата. — Арогантно лайно! Стоим там и гледаме остатъците от пиршествата му с кокаин, а на него изобщо не му пука!