Софи Хана - Ранима близост

— Може ли Наоми да е напускала къщата в нощта срещу четвъртък, без да забележиш?

— Би могла, предполагам, посред нощ, докато спя. Но не е излизала. И тя спеше. В четвъртък, не. Моят кабинет и спалнята ми се намират в преустроеното мазе на Наоми. Намираха — поправи се Кочин. — Вие сами видяхте — обърна се тя към Гибс. — Бюрото ми е обърнато към прозореца, който гледа право към алеята за гаража. Ако Наоми е напускала къщата през деня в четвъртък, щях да я видя.

— Изобщо ли не си ставала от бюрото си? Да си вземеш например сандвич или до тоалетната?

— Е… да, разбира се, но…

— Вижда ли се алеята от прозореца на мазето? — попита Чарли.

— Да — отвърна Кочин с леко нетърпение в гласа. — Питайте него, той е идвал в къщата. — И тя врътна брадичка към Гибс. — Ако погледнеш нагоре, виждаш алеята и пътя. Щях да забележа, ако Наоми излезе. А тя не е излизала.

— Но тя не може да гарантира за теб по същия начин, нали? — каза Гибс. — Ако е била в оная барака, в която работи, дето е зад къщата. Тя не би видяла, ако си излизала, нали?

Кочин се обърна към Чарли, в очите й трептеше молба.

— Защо ми е на мен да нападам Робърт? Та аз не го познавам.

— Не си го харесвала — предложи обяснение Чарли. — Бракът ти е бил разбит — макар и само временно — поради изневяра. — Кочин се изчерви при това неочаквано и хапливо отклонение от руслото на разговора. — В продължение на година Робърт Хауърт изневерява на жена си с най-добрата ти приятелка. Едва ли си одобрявала това.

— Наоми ми даде подслон, когато с Бен скъсахме окончателно — викна гневно Кочин. — Не бих могла да я изоставя само защото прави нещо, което не одобрявам. — Тя въздъхна. — Пък и с течение на времето желанието ми да ги критикувам непрекъснато намаляваше.

— И защо?

— Наоми обожаваше Робърт. Беше толкова щастлива. Не знам как да го опиша. Беше като озарена отвътре. А тя казваше, че и той се чувствал така. Мислех си — може би това е истинската любов, може би са предопределени един за друг. Аз вярвам в това — добави тя, сякаш търсеше оправдание. — Виждах, че тяхното изобщо не прилича на ситуацията, в която бяхме изпаднали ние с Бен. Изневярата на Бен не беше свързана с това дали обича повече мен или някоя друга. Аз съм жената, с която той винаги е искал да бъде, но просто е много глупав и себичен и не знае как да се отнася с мен подобаващо. Сега обаче се е променил. Отказал е пиенето, почти напълно.

И е минал на наркотици, помисли си Чарли, хвърляйки поглед към боклуците, пръснати по перваза на прозореца.

— Ако Робърт е обичал Наоми, защо не е напуснал жена си заради нея?

— Добър въпрос. Според мен водеше Наоми за носа, макар тя да твърдеше, че не е така. Лъжеше, че не може да остави Джулиет, която описваше като някаква безпомощна депресирана личност, но аз винаги съм смятала, че това са измислици. Ако беше толкова нещастен с нея, колкото разправяше на Наоми, щеше да я напусне. Мъжете не стоят с някоя от чувство за дълг, не и когато имат по-добра алтернатива. Само жените постъпват така, защото са глупави. И когато Наоми отиде в къщата на Робърт да го търси в понеделник и видя Джулиет, тя самата каза, че жената изобщо не е такава, каквато я е представял Робърт.

Вратата на хола се отвори и влезе мъж, облечен само в дълги боксерки на червено и синьо каре. Чарли предположи, че това е Бен Кочин. Беше висок, слаб и небръснат, с дълга тъмна коса, вързана на опашка. Точно като косата на Ивон, помисли си Чарли — същия цвят, същата прическа.

— Някой да иска чаша чай? — предложи той.

— Не, благодаря — отвърна Чарли от името и на тримата, без да пита за мнението на Гибс и Ивон. Ако Бен направи чай, ще трябва да се върне и да им го сервира. Ще загубят време. А пък Чарли още като се събуди сутринта си беше изредила всичко, което имаше да върши през деня, преди да успее отново да се добере до леглото, и мисълта я беше смазала.

— Робърт и Наоми имаха една-единствена тема за разговор — каза Ивон, след като бившият й съпруг излезе от стаята. — Колко много се обичат и колко несправедливо и тъжно е, че не могат да бъдат заедно. Те си създаваха алтернативна действителност, в която живееха заедно в продължение на три часа седмично в рамките на една стая. Как пък нито веднъж не я заведе някъде през уикенда? Казвал, че не може да остави Джулиет за толкова дълго време…

— Според теб каква е причината? — попита Чарли.

— Робърт е маниак на тема контрол. Той иска и Джулиет, и Наоми; иска да държи Наоми затворена в точно определена рамка: от четири до седем в четвъртък. Тя не може да го разбере. Толкова е потискащо. Все едно, че тя знае за него неща, които не знае, че знае, ако това въобще ви говори нещо. Искам да кажа, че аз знам за неговата мания да контролира от нещата, които тя ми разправя. Но аз мога да видя нещата такива, каквито са, а тя не може.