Софи Хана - Ранима близост

Тя сякаш изведнъж загубва търпение.

— Никой не ми е показвал нищо. Виж, може да не ти отговарям на всички въпроси, но не те лъжа. Когато ти отговарям, казвам истината.

— Искаш ли да прекратим разговора, Наоми? — пита ме сержант Зейлър. — Можеш да спреш, когато поискаш.

— Добре съм — уверявам я аз. И тази леденосдържана жена, напомням си аз, е същата Джулиет, която се е притеснявала да вдига телефона, била е прекалено безволева да научи как се работи с компютър, жената, която те е накарала да не ходиш в командировки с преспиване, защото не понасяла да стои сама в къщата.

Споменът за всичко, което си ми казвал за нея, оформя следващата ми реплика.

— Променила си се. Била си плаха и нервна, по-рано си се страхувала от собствената си сянка, разчитала си на Робърт за всичко.

— Така беше — усмихва се тя. За нея това е игра, която при това й доставя удоволствие.

— Сега не изглеждаш такава — казвам аз.

— Ами… как да го кажа… получих неподозирани сили. — Тя се изкикотва и поглежда към сержант Зейлър, сякаш се надява да й е направила впечатление.

— Как? Като смаза главата на Робърт с тухла ли? — питам аз.

— Травмите на Робърт са причинени от камък, изпълняващ ролята на подпирачка на врата. Тези симпатични полицаи не са ли те запознали с основните факти? Мои кървави отпечатъци има навсякъде по камъка. Но може да съм го вдигнала след нападението, нали? Съпругата открива мъжа си умиращ и обезумява.

— Човек, ако цял живот е бил слаб и страхлив, не може изведнъж да се превърне в хладнокръвен, пресметлив и уверен лъжец, каквато си ти сега — заявявам аз. — Дори да си изпусне нервите и да нападне съпруга си, защото е открила, че той си има любовница.

Джулиет изглежда отегчена и разочарована.

— Аз знам за връзката на Робърт с теб отпреди Коледа — казва тя. — Както справедливо отбеляза ти, бях напълно зависима от него. И затова си държах устата затворена и търпях. Жалка съм била, нали?

— Тогава защо нападна Робърт миналата седмица? Да не би да ти е казал, че те напуска заради мен? Това ли те накара да пожелаеш смъртта му?

Тя мълчаливо разглежда ноктите си.

— Права си — отронва тя. — Ако някой е бил жалък страхливец цял живот, много малко вероятно е да промени изцяло характера си, дори и след като е станало нещо важно в живота му.

— Какво искаш да кажеш? Че не си била жалка страхливка цял живот ли?

— А — Джулиет затваря очи. — Не бих казала, че се доближаваш до истината точно, но все пак успя да излезеш от границите на Арктика и там, където си сега, е малко по-топло.

— Правила си се на слаба и безпомощна — изказвам на глас предположението си. — Ти си от ония жени, които не понасям — напълно способни да се грижат за себе си, но моментално възприемат ролята на безпомощни, когато се появи някой мъж. Накарала си Робърт да си мисли, че имаш нужда от него, защото си знаела, че иначе ще те изостави!

— О, боже. Боя се, че се върна обратно при студа и снега заедно с Ърнест Шакълтън и Робърт Фалкън Скот 14 14 Изследователи, известни със своите самопожертвувателни експедиции в Антарктика. — Б.пр. . Може да те няма за известно време. — Джулиет поглежда към младши следовател Уотърхауз. — Правилно ли цитирах имената?

— Да не би да ти е харесвало да не работиш? — не отстъпвам аз, защото имам чувството, че най-сетне съм на прав път. — По-лесно ли ти беше да си стоиш вкъщи и да експлоатираш Робърт?

— Аз обичах работата си, преди да престана да работя — казва Джулиет. Лицето й леко се изкривява.

— Какво работеше?

— Работех с глина. Правех къщички.

Зейлър и Уотърхауз си записват.

— Виждала съм ги. Засипала си всекидневната с тях. Ужасно са грозни. — Ушите ми силно бучат, докато се опитвам да не си представям хола на Джулиет. Твоят хол.

— Нямаше да мислиш така, ако направя копие на твоята къща — отбелязва Джулиет. — Това правеха хората: поръчваха ми да им направя модел на къщата им. Обожавах работата си — улавянето на всеки детайл ми доставяше удоволствие. Мога и на теб да ти направя. Сигурно ще ми позволят да работя в затвора. Ще ми разрешите, нали, сержант Зейлър? Иска ми се отново да започна. Ето какво ще ви кажа: ако и тримата ми донесете снимки на вашите къщи, от различни ъгли, отпред, отзад и отстрани, ще направя модели на всички ви.

— Защо си престанала да работиш, като толкова ти е харесвало? — питам аз.

— Добре дошъл у дома, господин Шакълтън. — Тя се хили. — Загуби няколко пръста на краката от замръзване, но поне не си мъртва. Седни до огъня, по-добре ще ти стане.