Софи Хана - Ранима близост

Прозорецът на всекидневната представлява голям черен квадрат, в който се отразяват два златни глобуса от светлина, а под тези жълти дискове се вижда бледо копие на това, което съм. Приличам на жена, която е съвсем сама. Като малка вярвах, че ако пуснеш тъмнината в добре осветена стая, тя ще стане тъмна, точно както става светла, когато пуснеш светлината сутрин. Баща ми се опитваше да ми обясни каква е разликата, но не можа да ме убеди. Обикновено дръпвам пердетата веднага щом синьото небе започне да става сиво.

Тази вечер няма смисъл; тъмнината вече се е настанила в къщата. Доведе я отсъствието на Ивон и бъркотията, която полицаите оставиха след себе си, макар, предполагам, да са убедени, че са подредили всичко, точно както Ивон вярва, че разтребва, като сложи скъсани пликове за писма и смачкани торбички от чай върху капака на кофата за боклук в кухнята.

Тя остави тук повечето си неща, което аз се насилвам да тълкувам като добър знак. Цялата нощ ми се искаше да й се обадя, но така и не го направих. Лесно ми беше да крия случилото се с мен преди три години. Лесно беше и да вляза в полицейския участък и да обвиня невинен човек в изнасилване. Защо тогава ми беше толкова трудно да се обадя на най-добрата си приятелка и да й се извиня?

Ивон ще си помисли, че не ми пука; никога няма да й хрумне, че ме е страх. От нас двете аз съм тази, която внушава страх. Тя все се заяжда с мен за това. Но е вярно, че мога да плаша хората, когато поискам. Един остър поглед от моя страна е достатъчен да накара Ивон да избърше трохите от кухненския плот или да сложи капака на купичката за масло, след като го е използвала. Аз обичам да е подредено. Не мога да мисля добре, когато е разхвърляно. Никога не оставям инструменти извън работилницата през нощта; винаги ги подреждам по местата им на рафта: малките чукчета до диамантеното ми точило, което пък е до длетата.

Ти би ме разбрал. В „Травълтел“ винаги си подреждаш дрехите спретнато върху облегалката на дивана, преди да си легнеш. Никога не съм виждала някой твой чорап да се търкаля на пода. Като казах това на Ивон, тя сбърчи нос и заяви, че й изглеждаш смахнат. Възразих веднага, казах й, че щом мисли така, си е изградила погрешна представа. Ти го правиш с лека ръка, и бързо при това. Сигурно си се упражнявал, защото винаги създаваш впечатлението, че случайно си оставил всичките си дрехи, подредени успоредно на ръба на канапето.

Помниш ли как веднъж ти казах, че ако някога Ивон изчезне, полицаите ще могат без никакъв проблем да изброят едно по едно всичко, което е яла през последните дни? Като си помисля, че сега ти си изчезнал, космите по ръцете ми настръхват. Но това за Ивон си е факт. Изсъхнали розови парченца, полепнали по дъното на тиган, ще са ясно свидетелство, че предната вечер е яла сьомга. Тиган с втвърдила се бяла мазнина с изгорели черни точици ще е доказателство, че си е приготвяла наденички за обяд.

Ти ме беше посъветвал да настоявам Ивон да почиства след себе си. Само че тогава тя ме обвинява в деспотизъм. „Превръщаш се в чудовище“, клати глава и с нежелание вади от хладилника кутия от мляко, която стои там празна от три седмици.

Толкова отдавна съм прегърнала веруюто, че всеки трябва да си понесе заслуженото, че вече сигурно няма да мога да се променя. Превърнала съм се — отначало преднамерено, макар скоро да престанах да го чувствам като усилие — в човек, който прави от мухата слон. „Пусни се по течението“, често ме съветва Ивон. Но за мен да се пусна по течението означава да вървя безропотно с опрян до тялото ми нож към колата на непознат.

Ако не се бях превърнала в чудовище, ти сигурно никога нямаше да ме забележиш онзи ден на бензиностанцията. Не знам каква част от скандала си видял или чул. Нито пък успях някога да измъкна от теб някаква съществена информация като например дали и ти си се хранил в закусвалнята тогава. Или пък си бил в магазина, от другата страна на топлата връзка, и си дошъл едва когато си ме чул да крещя. Бих искала да разбера, защото обичам историята на нашето запознанство и искам да е пълна.

Бях тръгнала да посетя един евентуален клиент — възрастна дама, която искаше някой да оправи стария слънчев часовник в градината й — според нея часовникът бил от осемнайсети век и в много лошо състояние. Бях й обяснила, че изпълнявам предимно нови поръчки и почти не се занимавам с реставрация, но гласът й звучеше толкова унило, че накрая се съгласих да отида и да видя часовника й. Осъзнах, че съм гладна още щом излязох от вкъщи, затова спрях на бензиностанцията „Рондсли Ийст“.