Софи Хана - Ранима близост

Усети как голите му космати гърди се опират в кожата й. Не си падаше много по космати мъже, но можеше да го преглътне. Всичко друго в него я привличаше. Ако двамата излизаха заедно, хората можеха да кажат, че Греъм не е за нея. Тя се застави да мисли за него като за цялостна личност, а не сбор от определени телесни части: като за своето материализирало се въображаемо гадже. Обаче човекът имаше дълги мускулести крака и красив задник — Чарли просто не можеше да не го забележи. Веднъж Колин Селърс я беше обвинил, че когато става дума за секс, разсъждава като мъж. Това определено не е лошо. Защо трябва да се усложняват нещата? По-добре да има чисто сексуална връзка с мъж, който изглежда като Греъм, отколкото всяка нощ да реве по липсата на каквато и да е връзка с някой като Саймън Уотърхауз, който слага червено вино в хладилника и дори не може да си намери кой да го подстриже свястно.

Греъм нежно дърпаше фланелката на Чарли и мърмореше под нос:

— Изобщо не знам как да го сваля това…

Тя се засмя тихичко — беше й ясно, че той бе свалял повече дрехи, отколкото имаше в гардероба й, но Чарли нарочно му пречеше. Тя знаеше, че Греъм няма никакви съмнения за крайната цел, към която се бяха запътили. Което беше добре. Напомняше й — по-скоро по начина на действие, отколкото по външен вид — на Фоли, черния лабрадор на родителите й, който скачаше върху Чарли и въодушевено я ближеше всеки път, когато му се отдадеше случай. Тя реши да запази това сравнение за себе си. Греъм изглеждаше доста дебелокож, но човек никога не знае.

Помогна му да свали бельото й.

— Мисля, че не съзнавате напълно колко сте секси, госпожо — прошепна Греъм, прокарвайки нежно пръсти по тялото й. — Или пък да ти викам „шефе“?

— Без коментар.

— Червилото ти, дънките…

— Обикновени стари дънки.

— Именно.

Чарли се опита да го целуне, но той се дръпна, за да каже:

— Сто пъти по-секси си от Хелън Мирън…

— Има ли някаква конкретна причина да ме сравняваш точно с нея?

— … и от онази сбръчкана руса мацка от „Сметката“, и онази от „Мълчалив свидетел“.

— И от Тревор Ийв от „Да събудиш мъртвец“? — предположи Чарли.

— Не, тази е по-секси от теб — отсече уверено Греъм. Чарли се засмя и той запуши устата й с ръка. — Внимавай, ще събудиш кака си.

— Тя е по-малка от мен всъщност.

— Тогава защо й позволяваш да те командори?

Мобилният телефон на Чарли започна да звъни. Беше си избрала едно парче на Еминем за рингтон — „Риъл слим Шейди“. Голяма грешка. Колкото по-дълго звънеше, толкова по-силен ставаше звукът.

— По дяволите! — изсъска тя, докато ровеше в тъмното и вадеше какво ли не от чантата, само не и телефона. Напипа го точно когато спря да звъни.

Светлина изпълни стаята. Чарли примигна и се обърна да погледне Греъм. Предположи, че той е светнал, за да й помогне да намери телефона, но той продължаваше да си лежи, почти изцяло покрит със завивката, и сега изпъшка и се зави презглава. Страхотно, помисли си Чарли. Тъкмо когато имам нужда от герой, който да се втурне да ме спасява. Стегна се и се обърна да погледне нагоре.

Оливия беше дръпнала завесата настрани и примижала се взираше през дървените перила, отделящи нейния полуетаж. Беше облечена в пижама тип кимоно с щамповани големи цветове по плата и изглеждаше напрегната и съвсем будна — явно не се беше събудила току-що.

— Да, чух всичко — потвърди тя. — Не че ви е грижа.

— Защо не каза нещо? — попита Чарли, докато нахлузваше бикините си, а после и блузата. Как можа пак да ми се случи, помисли си тя и болезнен спомен изплува в съзнанието й — двамата със Саймън на купона за четирийсетия рожден ден на Селърс. Ядоса се на Оливия за това, че бе постъпила така, макар сестра й да не знаеше нищо за случилото се на онзи купон. Едно от малкото важни неща, които Чарли не й бе разказала. — Защо се правеше на заспала?

— А ти защо не провери дали спя, или не, преди да започнеш да правиш секс в моята спалня?

— Това не е твоята спалня! Твоята спалня е там горе. Тук е моята спалня. — Гневът на Чарли избухна като експлозия от фойерверки и блокира всяка друга мисъл. Забрави дори че Греъм беше до нея, докато той не подаде глава изпод завивката.

— Май съм попрекалил с неканеното си присъствие обади се той. — Сега ще ви оставя на мира, мили дами.

— Никъде няма да ходиш — тихо му каза Чарли.

— Стой си. — Оливия се изправи и започна да хвърля дрехите си в куфара. — Чарли иска да бъде с теб, не с мен. Аз ще си тръгна. Една подобна гнусна нощ ми стига. Как ли пък не бих прекарала цяла седмица в ролята на излишната, докато вие двамата всяка вечер се натискате без капка мозък в главата. — Тя нахлузи дългото си бежово палто върху пижамата — изглеждаше сякаш бе тръгнала на купон с маскаради и костюми.