Софи Хана - Ранима близост

— Полунощ е — викна Чарли. — Къде отиваш?

— Ще взема такси до Единбург. Не ми пука колко ще струва. Имам и телефон. Поисках номера от барманката, докато на вас ви течаха лигите един по друг тази вечер и въобще не ми обръщахте внимание. Планирах бягството си.

— Това е моя грешка — обади се пак Греъм. — Непоправим съм в желанието си да отклонявам хората от правия път…

— Остави я да си върви, като иска — тросна се Чарли.

— Никой не може да ме оставя да си вървя или да ме спре — уморено каза Оливия. — Тръгвам си и това е.

— Чакайте малко — намеси се отново Греъм. Посегна към дънките си и извади мобилен телефон от задния джоб. Чарли и Оливия го гледаха, докато натискаше бутоните.

— Стеф, една от дамите в номер три има нужда от превоз до Единбург. След малко ще дойде на изхода, ще се оправиш ли? — Лицето му помръкна, докато слушаше отговора. — Ами облечи се де. Спешно е.

Чарли бе успяла да види Стеф тази вечер. Слугинята. Греъм й каза това право в лицето и после й намигна. Тя опита да се усмихне. Чарли реши, че зад тази усмивка се крие сложна предистория. Заключението й бе, че Греъм и Стеф бяха спали заедно.

Външният вид на Стеф я беше изненадал. Сутринта Греъм я бе описал като селско момиче и Чарли си я беше представила с червени бузи и загорели дебели прасци и глезени. Всъщност Стеф бе стройна и бледа, с подстригана на етажи кестенява коса, боядисана на кичури в златно, оранжево и червено.

— Тая да не е ходеща реклама на оцветители за латекс? — прошепна тогава Оливия.

Чарли не бе сигурна, че иска точно Стеф да откара сестра й.

— Лив, не бързай да тръгваш посред нощ. Късно е. Защо да не го обсъдим утре сутринта?

— Защото ти нямаш време да разговаряш с мен, понеже си прекалено заета да се подмазваш на всяко нещо, дето има пенис. Ето защо! — Оливия затропа надолу по стълбите с високите токчета на сандалите си марка „Маноло Бланик“, помъкнала куфара си.

— Извинявай, Оливия, никога не бих дошъл тук, ако знаех, че ще ти проваля почивката — обади се Греъм.

Тя не му обърна внимание, погледът й се спря върху Чарли.

— Докога смяташ да я караш така? Да се чукаш с всяко нещо, дето мърда, само и само да докажеш нещо на проклетия Саймън Уотърхауз?

Чарли усети как страните и вратът й пламват.

— Имаш проблем, Чар. Време е да се справиш с него. Защо не престанеш с опитите да запълниш празнината в теб… откъм неподходящото отверстие и не идеш на психиатър или нещо такова?

Оливия блъсна вратата зад себе си и Чарли избухна в сълзи, скрила лицето си в ръце. Греъм я прегърна.

— Плача, защото съм бясна — обясни тя.

— Не се ядосвай. Горката дебеланка. Едва ли й е било много забавно да ни слуша как се мляскаме.

— Не обиждай сестра ми!

— Какво? Дори след като тя те обрисува като курва, а мен… чакай да не сбъркам, а, да — „нещо с пенис“? — Пое риска да пусне една усмивка.

Чарли се засмя против волята си, макар да продължаваше да плаче.

— Трябва ли да измисляш прякор на всичко и всеки? Аз съм „госпожо“, Стеф — „слугинята“, Оливия пък вече е „Горката дебеланка“…

— Извинявай. Честно. Просто се опитвах да разведря атмосферата. — Той погали Чарли по гърба. — Утре ще се разберете. Стеф ще ни каже в кой хотел е отседнала. Аз ще те закарам до Единбург и двете можете да се целунете и да се сдобрите. Става ли?

— Става. — Чарли извади цигари и запалка от чантата си. — Ако ми кажеш, че това бунгало е за непушачи, ще ти разбия главата.

— Не бих посмял, госпожо. Шефе.

— Всички тия работи, дето Лив ги наговори за мен…

— Просто си изкарваше яда, защото се почувства изолирана. Вече не помня какво каза.

— Благодаря ти. — Чарли стисна ръката на Греъм. Слава богу, помисли си тя: джентълмен. Въпреки това вече бе немислимо да прекара нощта с него, не и докато думите на Оливия кънтяха в главата й: „Престани да запълваш празнината в теб… откъм неподходящото отверстие.“ Кучка.

— Чарли, стига си се притеснявала — прошепна Греъм. — Двете с Горката дебеланка сте здраво свързани. Личи си. Не се срещат често сестри и братя, които да са в такива добри отношения като вас.

— Занасяш ли се?

— Не, говоря съвсем сериозно. Крещите си една на друга. Това е добър знак. Аз с моя брат не съм разговарял истински от години.

— Нали каза, че сте работели заедно.

Греъм изведнъж помръкна.

— И още работим. Въпреки всичко, но бедата е там, че той дава всичко от себе си, за да съсипе бизнеса. От нас двамата аз съм разумният и предпазливият…