Софи Хана - Ранима близост

— Постарах се колкото можах да ти обясня — казвам аз с леден тон. — Ако обаче продължаваш да не разбираш, ако издадеш на полицията каквото ти казах, ще се наложи да си търсиш квартира другаде. Всъщност можеш да напуснеш дома ми още сега.

Пресякох още една граница. Тези дни май непрекъснато го правя. Иска ми се да изтрия тежките си думи, да ги глътна обратно, все едно никога не са били изговаряни, но не мога. Трябва да запазя това предизвикателно, изцъклено изражение на лицето си. Нямам намерение да проявявам слабост пред никого.

Ивон се обръща да си върви.

— Господ да ти е на помощ — казва тя с разтреперан глас. Иде ми да изкрещя след нея, че само закостенял шаблонно мислещ човек може да избере такава реплика, преди да си тръгне.

5 април 2006

Днес Джулиет Хауърт беше облечена в пеньоар от лилав сатен, когато отвори вратата. По едната страна на лицето й имаше гънки от лежане върху възглавница. Беше три и половина следобед. Не изглеждаше болна; не се и извини за външния си вид, нито изглеждаше притеснена, че я бяха заварили по нощница посред бял ден, както би се притеснил Саймън например.

— Госпожо Хауърт? Пак съм аз — младши следовател Уотърхауз.

— Не можеш да ми се наситиш, а? — усмихна се тя през прозявка. Вчера бе груба и неучтива. Днес като че ли появата на Саймън я забавляваше.

— Онзи адрес, който ми дадохте в Кент… Излъгали сте ме. Вашият съпруг не е там.

— Съпругът ми е горе — заявява тя, навежда глава напред и леко се залюлява, хванала се за месинговата дръжка на вратата. Поглежда Саймън предизвикателно изпод бретона си. Да не се опитваше да намекне, че двамата с Робърт Хауърт са правели секс, а Саймън ги е прекъснал?

— Ако това е вярно, бих искал да поговоря с него. След като ми обясните защо излъгахте за Кент.

Усмивката на Джулиет става по-голяма. Все едно е решила да докаже на Саймън, че каквото и да каже, не може да я разтревожи. Запита се защо така видимо се бе подобрило настроението й в сравнение с вчера. Дали защото Робърт се беше върнал?

Тя се обърна и викна:

— Робърт! Приведи се в приличен вид. Един полицай иска да те види.

— Съпругът ви никога не е бил на „Данишър Роуд“ двайсет и две в Сисингхърст. Хората на този адрес не го познават.

— Аз израснах на този адрес. Това бе домът ми като дете. — Джулиет изглеждаше доволна от себе си.

— Защо излъгахте? — попита отново Саймън.

— Ако ви кажа, няма да повярвате.

— Пробвайте и ще видим.

Джулиет кимва.

— Изведнъж ми се прииска да ви излъжа. Без причина, просто така ми хареса. Видяхте ли, казах ви, че няма да ми повярвате, и ето че не ми вярвате. Но това си е чистата истина. — Тя развърза колана на кръста, загърна се по-плътно с пеньоара и отново върза колана. — Когато ви видях отначало, си помислих, че по всяка вероятност и днес ще излъжа. Нямаше нужда да ви казвам, че Робърт е горе. Но после размислих и реших да ви кажа.

— Наясно ли сте, че възпрепятстването на работата на полицията е подсъдно?

Джулиет се изхили.

— Абсолютно. Иначе изобщо нямаше да е забавно.

Саймън се почувства скован и смутен. Нещо в тази жена му пречеше да разсъждава правилно. Тя създаваше впечатлението, че знае много повече за неговите мисли и действия, отколкото самият той знаеше. Дали очакваше да я отмести и да мине покрай нея, за да се качи горе да търси съпруга й, или очакваше да продължи с въпросите си да изобличава очевидните й лъжи? При разговора на Саймън с Наоми Дженкинс вчера тя също най-спокойно призна, че е лъгала. Този Робърт Хауърт да не би да си пада по жени, които лъжат?

Саймън не повярва, че Хауърт е в къщата. Той не отговори на подвикването на съпругата си да се приведе в приличен вид. Джулиет продължаваше да лъже. Саймън изпитваше нежелание да влезе в къщата и да й позволи да затвори вратата зад него. Нещо му подсказваше, че може и да не излезе невредим. Не вярваше Джулиет Хауърт да го нападне физически, но въпреки това му беше трудно да се застави да влезе в къщата, а се налагаше. Днес тя без всякакво съмнение искаше той да влезе, точно както вчера без съмнение бе решена да не го пуска вътре за нищо на света.

Как му се искаше Чарли да е тук! Много я биваше да разгадава поведението на други жени — беше истински специалист в това отношение. Саймън можеше да поговори с нея и за Наоми Дженкинс, за начина, по който бе променила показанията си. Но Чарли беше в отпуска. А и му беше сърдита, колкото и да се стараеше да го скрие. Саймън изведнъж се сети за този факт, едновременно озадачен и объркан. Какво толкова бе казал? Че може да се обади на Алис Фенкорт, ей така, да види как е. Чарли едва ли би могла да има нещо против, след всичкото това време. Пък и нямаше право да му се цупи. Не му е гадже и никога не му е била. Същото важеше и за Алис, помисли си Саймън е едва доловимо съжаление.