Софи Хана - Ранима близост

След това господин Хауърт сервира още три ястия на мъжете: голямо парче някакво месо със зеленчуци, тирамису и накрая различни видове сирене. С изключение на господин Хауърт никой от другите мъже не ме докосна, но докато ядяха, ми се подиграваха и ми се присмиваха. От време на време един от тях ми задаваше въпроси — например пита ме коя е любимата ми сексуална фантазия и любимата ми сексуална поза. Господин Хауърт ми заповяда да отговоря. „И се постарай“, добави той. Казах неща, които си мислех, че би искал да чуе.

След като мъжете свършиха с последното ястие, господин Хауърт разчисти масата. Донесе бутилка портвайн и чаши от кухнята, после кутия с пури, пепелници и кибрити. След това ме развърза и ме накара да легна по корем на масата. Подчиних се. Някои от мъжете запалиха пури. Господин Хауърт се качи върху мен и ме изнасили анално.

„Иска ли някой да опита?“ — предложи той, след като свърши.

Един от групата отговори: „Всички сме прекалено напрегнати, приятел.“

Неколцина, господин Хауърт включително, се опитаха да накарат мъж на име Пол да ме изнасили. Чуха се думи като: „Ти какво ще кажеш, Пол?“ и „Хайде, Пол, ти трябва да я оправиш“. Това ме наведе на мисълта, че мъжете се познаваха доста добре помежду си, че са група стари приятели и навярно Пол беше водещата фигура или беше известен като зевзека в групата. Не можех да видя кой беше Пол, но го чух да казва: „Не, достатъчно ми е и гледането.“

Господин Хауърт ми каза да се изправя. Подаде ми палтото и обувките и ми нареди да си ги сложа. След като се облякох, той отново нахлузи маската на очите ми и ме изведе навън. Мъжете останаха вътре в залата. Той ме напъха в колата и блъсна вратата. Този път господин Хауърт не каза нито дума през цялото пътуване. Мисля, че бях в безсъзнание през по-голямата част от пътя, защото изгубих всякаква представа за всичко. По някое време, все още бе тъмно като в рог, колата спря и той ме измъкна навън. Паднах на земята. Господин Хауърт не ми върна мобилния телефон. Чух колата да се отдалечава и реших, че си е отишъл. След няколко секунди събрах смелост да сваля маската от очите си и видях, че съм на няколко крачки от моята кола на Торнтън Роуд в Хамбълсфорд. Ключовете за колата бяха в джоба на палтото ми. Качих се зад волана и се прибрах вкъщи.

Не казах на никого за случилото се с мен и не съобщих в полицията за отвличането и изнасилването. По-късно, на 24 март 2005 година, случайно срещнах господин Хауърт отново на бензиностанцията „Рондсли Ийст“ и установих самоличността му, като го проследих до паркинга, където бе паркиран неговият камион. На камиона бе написано името му.

Показанията бяха взети от: младши следовател 124 Саймън Уотърхауз, Криминален отдел, Кълвър Вели.

Участък: Спилинг

Дата и място на снемане на показанията: 16:10 ч., 04.04.06, Спилинг

5 април 2006

— Полицай ли? — Мъжът, който развеждаше Чарли и Оливия из тяхното луксозно бунгало, вдигна тревожно ръце. — Нямаше да ви кажа, че имаме свободни бунгала, ако знаех, че сте от момчетата в синьо. Или по-скоро момичета в синьо. — Той намигна и се обърна към Оливия. — И вие ли сте полицай? — Говореше изискано, което наведе Чарли на мисълта, че е завършил частно училище.

— Не — отвърна Оливия. — Защо всеки, който ни вижда заедно, задава този въпрос? — попита тя Чарли. — Теб никой не те пита дали си журналистка. Няма логика. Да не би да се смята, че желанието да служиш на закона е семейна черта? — Всеки, който познава Оливия, щеше да знае колко нелепа е идеята да я види да преследва някой малолетен разбойник по улицата или да разбива вратата на квартира за опаковане на хашиш. — Вашият брат притежава ли ваканционен комплекс с бунгала? — попита тя невинно.

Човекът не се обиди, слава богу. Засмя се.

— Може да се изненадате, но, да, няколко години двамата с брат ми заедно въртяхме бизнеса. Значи вие сте журналистка? Като онази… как се казваше? Кейт Ади!

Чарли нямаше да търпи любопитството на този тип, ако не беше толкова красив или ако бе намерила поне едно нещо, което да не хареса в бунгалото. Личеше, че и Оливия е доволна от условията. Имаше вана, достатъчно голяма за двама, поставена на златни крачета в центъра на просторна баня с черен теракот. До мивката се мъдреше сламена кошница, препълнена с продукти на „Молтън Браун“, а големият плосък душ, който блестеше в стъклената душ-кабина в ъгъла, обещаваше да облива тялото с прекрасна широка струя.

И двете легла в бунгалото бяха по-широки от обикновено двойно легло. Рамките им бяха с формата на плазове за шейна, от черешово дърво, с резбовани табли. Техният симпатичен, макар и малко досаден домакин — господин Анджили, предположи Чарли, защото това беше името на визитките — им беше дал списък с предлаганите видове възглавници още щом пристигнаха.