Софи Хана - Ранима близост

Просто разговаряй с него, все едно е някой нормален човек.

Саймън имаше много да говори и знаеше, че няма смисъл да го усуква.

— Определено е трудна и тревожна ситуация, сър. — Спокойно би могъл да приеме и определението „каша“, ако в него не се съдържаше откритият намек, че по някакъв начин той самият е отговорен за тази каша. По някакъв начин? Саймън се упрекна за проявената наивност. Прауст беше убеден, че не друг, а именно Саймън носи цялата отговорност.

— Трябваше веднага да се свържеш с полицията в Кент, още щом госпожа Хауърт ти даде адреса. Трябваше да им изпратиш подробностите по факса и след час да им се обадиш за резултата.

Кентската полиция щеше да е във възторг. Щяха да помислят, че Саймън се е побъркал, ако им се беше обадил след час.

— Щеше да бъде неоправдано действие, сър. Тогава не знаех каквото знам сега. На този етап Наоми Дженкинс не беше обвинила Хауърт в изнасилване.

— Сега щеше да знаеш много повече, ако се беше свързал с кентската полиция тогава.

— Вие щяхте ли да го направите, сър? На мое място? — Откритото предизвикателство беше рисковано. По дяволите. — Госпожа Хауърт ме увери, че ще накара господин Хауърт да се свърже с мен веднага щом се върне. Каза, че се опитвал да приключи връзката си с Наоми Дженкинс, но Дженкинс не искала и да чуе. Пратих съобщение на мобилния му телефон да ми се обади. Всичко изглеждаше ясно.

— Ясно — тихо повтори Прауст. Почти тъжно. — Така ли би го определил?

— Сега не. Вече никак не е ясно…

— Наистина.

— Сър, следвах предписаната процедура. Реших да оставя случая за известно време и ако няма развитие, да подновя действията по него в началото на следващата седмица.

— И какви бяха аргументите, които те накараха да вземеш това решение? — Прауст отправи към Саймън плашеща изкуствена усмивка.

— Направих стандартна преценка на опасността. Хауърт е зрял човек, няма данни да е психически нестабилен или склонен към самоубийство…

Снежния човек разля откос горещ чай, завъртайки се на пети по-бързо от Фред Астер. Как му се искаше на Саймън Чарли да не беше заминала на почивка. Неизвестно защо животът винаги ставаше по-труден, когато я нямаше.

— Робърт Хауърт има съпруга и любовница — каза Прауст. — По-точно има съпруга, която е разбрала за любовницата му, и любовница, която не му разрешава да скъса с нея. Ти не си женен, Уотърхауз, и може би не знаеш, но е достатъчно трудно да живееш само с една жена, която твърди, че те обича и която никога не си наранявал сериозно. Да го знаеш от мен — аз съм човек с трийсет и две годишен тежък стаж в брака. А да имаш две жени на главата и всяка да ти дудне на ухото колко предадена се чувства… е, ако бях на негово място, щях да забягна много по-далеч от Кент.

Тежък стаж в брака? Класика. Саймън реши да го запомни, за да го каже на Чарли. Само благодарение на всеотдайните усилия на Лизи Прауст Снежния човек успяваше да прилича на психически нормално, функциониращо човешко същество макар и само за частица от времето.

Ако този разговор се бе състоял преди две години или дори миналата година, Саймън вече сигурно щеше да е бесен, загубил всякакво търпение, щеше да скърца със зъби и да мечтае за деня, когато ще може да разбие с чело носа на Прауст. Днес се почувства изморен от усилието да остане в режим на действие на зрял човек, докато разговаря с мъж, който се държеше като дете. О, много добре, Уотърхауз, психологически много проникновено, би казал Прауст.

Саймън се запита дали не бе разумно да започне да се смята за човек, който някога е имал буен характер, но вече се е променил. Или пък още е твърде рано за това?

— Вие как бихте постъпили, сър? Да не искате да кажете, че на основание известното ни вчера сутринта щяхте да потърсите съдействие от полицията в Кент?

Човек никога не можеше да получи удовлетворение от отговорите на Прауст, защото той просто не отговаряше, когато не му изнася.

— Преценка на опасността — каза презрително, макар именно той да бе връчил на Саймън ръководството, описващо процедурата в случаите на изчезване и му беше наредил да го наизусти дума по дума. — Хауърт определено е в опасност и няма нужда да ти казвам защо. В опасност е, защото по някакъв начин, който тепърва подлежи на изясняване, се е забъркал с онази жена Наоми Дженкинс. Преценка на опасността! Един ден се появява и го обявява за изчезнал, като твърди, че й е любовник от една година и не може да живее без него, а на следващия ден се връща и заявява: забравете всичко това, всичко бе една огромна лъжа, и обвинява Хауърт в отвличане и изнасилване, станало преди три години? — Прауст поклати глава. — До края на седмицата ще разследваме убийство, помни ми думата.