Софи Хана - Ранима близост

Видях, че се намираме в малък театър. Бях завързана за легло на сцената. Леглото бе направено от някакво тъмно дърво — навярно махагон — и подпорите, отстрани на таблите, завършваха с голям резбован жълъд. Дюшекът, върху който лежах, беше покрит с някакво найлоново покривало. Забелязах, че от едната страна на сцената има стъпала за слизане, и предположих, че това са стъпалата, които току-що бях изкачила. Завесата пред мен беше дръпната настрани, така че виждах останалата част от театъра. Вместо редове със столове за публиката имаше голяма дълга маса за вечеря, направена като че ли от същото тъмно дърво като леглото, и множество столове от тъмно дърво е бели възглавници върху седалките. Пред всеки стол имаше комплект прибори е по няколко ножа и вилици.

Господин Хауърт каза: „Искаш ли да загрееш преди представлението?“ Сложи ръка на гърдата ми и я стисна. Умолявах го да ме пусне да си вървя. Той се засмя и извади ножа от джоба си. Започна много бавно да реже дрехите ми. Изпаднах в ужас и отново се замолих да ме пусне. Той не ми обърна внимание и продължи да реже. Не знам колко време му отне да свали с ножа всичките ми дрехи, но оттам, където лежах, виждах малък прозорец и забелязах, че навън започваше да се стъмва. Предполагам, че му е отнело поне час.

След като ме съблече чисто гола, той ме остави за няколко минути. Мисля, че излезе от театъра. Виках за помощ колкото ми глас държи. Замръзвах и зъбите ми тракаха.

След няколко минути господин Хауърт се върна.

„Пуснах парното — това сигурно ще те зарадва — каза той. — Публиката скоро ще дойде. Не можем да допуснем да им измръзнат топките, нали така?“

Видях, че държи моя телефон. Попита ме дали е от тези, дето могат да правят снимки. Бях прекалено изплашена да лъжа и признах, че може. Поиска да му кажа какво трябва да направи, за да снима. Казах му. Той ме снима, разпъната на леглото, и ми показа снимката. „За спомен. Първата ти главна роля.“ Попита ме как се изпраща снимка до друг мобилен телефон. Казах му. Обясни, че праща снимката на собствения си мобилен. Заплаши да я прати на всичките номера, запаметени в моя телефон, ако не се подчинявам на заповедите му или ако някога отида в полицията. После седна на ръба на леглото за малко и започна да пипа интимните ми части. Аз виках и се гърчех, а той се смееше.

Не знам колко време мина, но след малко се почука на вратата и господин Хауърт ме остави отново сама, като слезе по стъпалата, зави зад мен и изчезна от погледа ми. Чух шум от множество човешки стъпки. Театърът имаше дървен под, затова се чуваше много отчетливо. Чух господин Хауърт да поздравява други мъже, сториха ми се много, но имена не бяха споменати. После видях няколко мъже, всичките облечени с официално облекло с черни вратовръзки като за официална вечеря. Дойдоха до масата и седнаха. Имаше поне десетина мъже, без да се брои господин Хауърт. Повечето бяха бели, но имаше и двама чернокожи. Господин Хауърт им наля вино и ги поздрави с добре дошли. Размениха по няколко думи за времето и за условията по пътищата.

Аз пищях и молех мъжете да ми помогнат, но те всички ми се изсмяха. Зяпаха тялото ми и подмятаха неприлични забележки. „Кога ще можем да погледнем по-отблизо?“ — обърна се един от тях към господин Хауърт, който отвърна: „Всичко с времето си“, и изчезна в някакво помещение в задната част на театъра, от другата страна на залата, противоположна на сцената. След няколко минути се появи с поднос в ръка и сложи по една малка чинийка пред всеки мъж на масата. Във всяка чинийка имаше пушена сьомга и парче лимон и топчица от нещо бяло със зелени петънца.

Мъжете започнаха да ядат, а господин Хауърт се върна на сцената и започна да ме изнасилва. Първо орално, после вагинално. През това време мъжете аплодираха, смееха се, ръкопляскаха и правеха похотливи коментари. След като приключи с изнасилването, господин Хауърт се зае да разчисти чиниите, които занесе обратно в малката стаичка зад мъжете. Той остави вратата на това помещение отворена и оттам се чуха шумове, характерни за кухня — звуци, които свързах с готвене и миене на съдове. Осъзнах, че в кухнята има хора.

Господин Хауърт се върна на сцената и ме развърза. Каза ми да сляза по стъпалата и ми напомни, че ако не му се подчинявам, ще ме „изкорми“. Направих каквото ми каза. Той ме заведе до масата, където имаше един свободен стол. Блъсна ме да седна на него и пак започна да ме завързва. Дръпна ръцете ми назад — зад гърба ми и зад облегалката на стола, и завърза китките ми една за друга. После разтвори краката ми колкото можа, накара ме да събера глезените си под стола и върза и тях. Другите мъже продължаваха да пляскат и да викат.