Софи Хана - Ранима близост

— Име измисли ли му? — попита Оливия.

— Не ми се говори за това. Греъм.

— Греъм? Господи!

— Сутринта бях яла „Голдън Греъмс“ 10 10 Марка зърнена закуска. — Б.пр. . Бях твърде скапана, за да проявя въображение.

— Ако използвах същия подход, щях да излизам с Датски бисквити с ябълка и канела. Саймън повярва ли ти?

— Не знам. Май да. Така или иначе не прояви особен интерес.

— Греъм има ли си презиме и фамилия. Полуобезмасленов Мляков например.

Чарли поклати глава и се опита да се усмихне. Нали уж се смята за положително качество способността да се надсмиваш над себе си. Само дето Оливия искаше от Чарли да го демонстрира прекалено често.

— Най-добре да приключиш с тази история още щом се върнеш — посъветва я Оливия. — Кажи на Саймън, че си скъсала с Греъм. Върни се в редиците на душевно здравите.

Чарли се запита дали Саймън бе казал нещо на Селърс и Гибс. Или, пази боже, на инспектор Прауст. Всички в Криминалния отдел я смятаха за олицетворение на нещастието в любовта. Всички знаеха какво изпитва към Саймън и че той я бе отблъснал. Знаеха, че през последните три години бе преспала с повече хора, отколкото мнозинството от тях бяха успели да вкарат в леглото си през целия си живот.

Чарли вече се бе привързала към лъжата си, към новия статут и достойнството, което една нормална връзка й придаваше. Искаше Саймън да си мисли, че тя има истински приятел, че това не е просто поредният мъж, който е забърсала за през нощта, тласкана от отчаянието си, а връзка, която може да се окаже трайна. Връзка, която подобава на зряла жена.

Не беше споделила е Оливия за Саймън и Алис Фенкорт. Не можеше да говори за това — беше прекалено потискащо. Защо Саймън се беше сетил за Алис изведнъж, след като близо две години не се бяха чували? Щеше ли да излезе нещо, ако пак започнат да се виждат? Чарли бе решила, че Саймън е преодолял увлечението си по Алис или поне е на път да го преодолее. То не че нещо бе станало между тях.

Един ден Саймън тържествено й заяви, че имал намерение да се обади на Алис, сякаш очакваше Чарли да започне да го разубеждава. Знаеше, че не й е безразлично. Докато на него явно му бе все тая, когато след няколко дни тя между другото спомена за своя несъществуващ Греъм.

И Оливия непрекъснато й натякваше, че му е все едно, сякаш се боеше Чарли да не забрави:

— На Саймън му е все едно дали си имаш гадже, или не. Не знам защо си мислиш, че можеш да го накараш да ревнува. Ако искаше да е с теб, отдавна щеше да те има.

Възможно ли бе Саймън да разбере, че си е измислила този Греъм? Чарли реши, че не би могла да понесе подобно нещо.

— Искаш ли да се обадя в „Силвър Брей“, или не? — попита тя уморено.

— Е, па що не бе, моме? — каза Оливия, опитвайки се да наподоби шотландския акцент. — По-зле от тая дупка не мой да е.

Вторник, 4 април

— Искам да съобщя за изнасилване — заявявам аз пред младши следовател Уотърхауз.

Той смръщва вежди и поглежда към листа, който държи в ръка, сякаш там е написано какъв въпрос следва да зададе.

— Кой е бил изнасилен?

— Аз.

— Кога?

Щеше ли да е толкова безцеремонен, ако ми беше повярвал? Съмнявам се.

— Преди три години — отвръщам. Той отваря широко очи. Явно не очакваше такъв отговор. — На трийсети март 2003 година. — Дано да не ми се налага да повтарям пак тази дата. Младши следовател Уотърхауз стои до вратата като на пост и не показва никакво намерение да седне.

Стаята за разпит, в която се намираме, не е много по-голяма от моята баня вкъщи. Светлосините стени са покрити с плакати на решени случаи на малтретиране, домашно насилие, имуществени измами и видеопиратство. Не мога да си представя, че някой наистина го е грижа дали се правят незаконни копия на филми и след това се продават, но полицията, предполагам, трябва да се занимава с всякакви видове престъпления, независимо дали някой го е грижа, или не. Всички плакати носят логото на полицията в долния си десен ъгъл, което ме кара да се зачудя дали някъде в тази сграда няма дизайнерски отдел, някой, чиято работа е да решава какъв цвят да е фонът на плаката за измами, свързани с обществената безопасност.

Измислянето на дизайна е любимата част от работата ми. Винаги ми става криво, когато някой клиент дойде с прекалено конкретизирана представа за онова, което иска. Предпочитам хората, които с готовност оставят на мен да реша. Обичам аз да избера латинския израз за мото, вида на камъка, цвета на боята, детайлите. Оформянето на циферблата на слънчевия часовник не е пряко свързано с отчитането на времето, то е по-скоро дизайнерски нюанс.