Софи Хана - Ранима близост

— Различно ли? — изненада се Чарли. Оливия съвсем недвусмислено бе сложила вето на всякакви форми на самообслужване с аргумента, че не си струва усилията, макар Чарли да бе обещала сама да пазарува и да готви. За Чарли нямаше никакъв проблем да изпече няколко филийки за закуска и да направи салата за обяд. Оливия трябваше да поработи ден–два на мястото на Чарли да види какво е трудна работа.

— Да. Да идем на къмпинг или нещо такова.

— Къмпинг ли? — И това го предлага жена, която не иска да отиде в Гластонбъри, защото камериерката не сгъвала както трябва тоалетната хартия?

— Виж, не казвам, че го предпочитам. Аз искам хубав хотел в Испания през юни, в жегата. Като не мога да го имам, предпочитам да не замествам идеала си с някакво тъжно подобие. Къмпингът поне поначало се предполага, че е гадно нещо. Отиваш там с очакването да спиш в някаква кал, под някакво парче плат и да ядеш суха храна…

— Ти ще се разпаднеш като Злата вещица от Запада във „Вълшебникът от Оз“, ако опиташ да почиваш на къмпинг, убедена съм.

— Ами да идем тогава при мама и татко? Не сме ходили заедно при тях от години. Мама ще ни угажда за всичко. И без това все ме питат кога ще отида пак, с лек тон на заплаха да ме лишат от наследство, ако не е скоро.

Лицето на Чарли се издължи. Родителите им се бяха пенсионирали наскоро и се бяха преместили във Фенуик — малко селце на крайбрежието на Нортъмбърленд. И се бяха побъркали на тема голф, колкото и да е странно предвид спокойствието, което внушава представата за тази игра. Те се държаха така, сякаш голфът бе постоянната им работа, от която щяха да ги уволнят, ако не полагат достатъчно старание. Оливия бе ходила веднъж с тях в клуба им и бе докладвала след това на Чарли, че мама и татко били толкова спокойни след играта, колкото хората, които пренасят наркотици през границата.

Чарли нямаше сили да се справи с едновременното присъствие и на тримата членове на семейството си. Някак си не можеше да приеме за нормален знака на равенство между идеята за родителското тяло и идеята за почивка. Все пак от сто години не беше ходила при тях. Може би Оливия беше права.

Барманът засили звука на музиката. Пак пееше Род Стюарт, но песента беше друга: „Първият прорез е най-дълбок“.

— Много я харесвам тази — смигна той на Чарли. — Имам тениска с надпис „Род е бог“. Обикновено съм с нея, но днес не съм — погледна той към гърдите си с явно учудване.

Комбинацията от Род Стюард и шарените тапети доведе Чарли до интересна идея.

— Знам къде можем да отидем — възкликна тя. — Какво ще кажеш да отлетим за Шотландия?

— Отлитам навсякъде, стига да ми предлагат хубава почивка. Но защо в Шотландия?

— Ще сме достатъчно близо до нашите, за да отидем един-два пъти на обяд при тях, но няма да се налага да оставаме. Можем да си хапнем печено и да избягаме…

— Къде? — попита Оливия.

— Някой в работата ми даде тази визитка на комплекс от луксозни бунгала…

— О, за бога…

— Не, слушай. Звучеше добре.

— Ще трябва сами да си готвим — каза Оливия с погнуса и подходяща физиономия.

— На визитката пише, че се предлагат домашни гозби, ако искаш.

— Три пъти на ден? Закуска, обед и вечеря?

Как е възможно да имаш нужда да гаврътнеш нещо силно дори когато държиш такова питие в ръката си и даже го изливаш в гърлото си на големи глътки? Чарли запали нова цигара.

— Да се обадя да попитам, а? Честно, Лив, наистина звучеше добре. Всички легла са огромни, такива неща. Луксозни бунгала, пише на визитката.

Оливия се засмя.

— Ти си мечтата на рекламния отдел, наистина. Ако се вярва на писаното, днес всичко е луксозно. Всяка въшлива квартира с легло и закуска, всяка…

— Освен това пишеше, че има и спа процедури, сигурна съм — прекъсна я Чарли.

— Това означава порутена барака със студена локва вътре. Съмнявам се, че предлагат процедури със сухо обдухване.

— О, ти такива ли процедури искаш? Ами да вземем да се качим горе и ще те хвърля от балкона, добре ще те обдуха до долу. Не е ли казано, че във всяка шега има процент истина?

— Имам право да съм малко подозрителна, не мислиш ли? — Оливия изгледа Чарли от горе до долу, сякаш я виждаше за първи път. — Как да ти вярва човек, като явно съвсем си се побъркала? — запита тя, после сниши глас до свиреп шепот. — Измислила си си гадже!

Чарли отмести поглед встрани, издуха кръгче дим във въздуха. Защо изпитваше непреодолимо желание да разказва на сестра си всичко, което е направила? Хем много добре знаеше какво я очаква след това.