Софи Хана - Ранима близост

— Провери ли в интернет? — попита Оливия.

— Къде мислиш бях през последните два часа?

Чарли пое дълбоко въздух и си поръча коняк със сух джинджифил, след като за пореден път отказа на предложението на бармана да си вземе сангрия на половин цена и дори се опита да се усмихне, колкото и фалшиво да бе, когато й спомена, че може да се възползва от това еднократно намаление до края на седмицата. Запали цигара с мисълта, че пушенето не може да е вредно за здравето в подобни ситуации, макар да е вредно през останалото време. Краят на седмицата изглеждаше ужасно далече. Имаше много време да се самоубие, ако нещата не тръгнеха на по-добре. Или пък да вземе да взриви със себе си и скапания хотел.

— Нямаше нищо, което ти би одобрила, повярвай ми — обърна се тя към Оливия.

— Значи все пак имаше свободни места?

— Няколко. Но или нямаха басейн, или не бяха точно на плажа, или нямаха климатици, или предлагаха шведска маса само за вечеря…

Оливия клатеше глава.

— Едва ли ще ни трябва климатик или басейн при това време — отбеляза тя. — Хем е студено, хем вали. Казах ти, че е много рано за Испания.

В гърдите на Чарли започна да нараства гореща твърда буца.

— Освен това ми каза, че не искаш да летиш прекалено дълго.

Оливия беше предложила да заминат през юни, за да избегнат „лудницата по време на горещините“, както казваше тя. Чарли бе харесала идеята; нямаше никакво желание да гледа как сестра й скача от леглото в шест часа всяка сутрин, тича до прозореца и вие: „Още няма никакво слънце!“ Но главен инспектор Прауст беше провалил плана им. Твърде много хора щели да отсъстват през юни, заяви той. Гибс например отивал на меден месец. А преди това Селърс беше заявил отпуска, за да ходи на незаконна почивка с приятелката си Суки. Официалната версия беше, че отива с колегите от Криминалния отдел на лагер за тиймбилдинг. А по това време жена му щеше да си е в Спилинг, където имаше голяма вероятност да срещне Чарли, Саймън, Гибс, Прауст — хората, с които Селърс й беше казал, че ще виси на въжета и ще лази в калта някъде из дълбоката провинция. Чарли бе изумена, че двойственият живот на Селърс бе продължил толкова дълго, имайки предвид факта, че всичките му лъжи бяха все такива — съшити с бели конци.

— Значи не би имала нищо против хотел без басейн и без климатици? — подозрително я изгледа Чарли — не можеше да е толкова лесно. Някъде сигурно имаше капан.

— Но бих имала много против да не е слънчево и да е по-студено, отколкото в Лондон. — Оливия седеше с изправен гръб на високата табуретка пред бара, кръстосала крака. Изглеждаше елегантна и разочарована, като изоставена стара мома от онези скучни дълги филми, които Чарли мразеше, пълни с шапки и опетнени репутации. — Но по този въпрос не мога да направя нищо и определено не смятам да седя край някой открит басейн, докато вали. — Изведнъж очите й светнаха. — А нямаше ли нещо със закрит басейн? И спа? Със спацентър би било разкошно! Обожавам спа процедурите.

Сърцето на Чарли се сви. Не можа ли поне този път всичко да е наред? Само този път? Толкова ли много искаше? Нямаше по-забавен човек от Оливия при подходящи условия.

— Не съм търсила — призна тя. — Но ми се струва малко вероятно, освен ако не си готова да платиш доста тлъстичка сума.

— Парите нямат значение — бързо заяви Оливия.

Чарли имаше чувството, че вътре в нея има навита пружина, която трябваше непрекъснато да натиска надолу, иначе щеше да изскочи и всичко да провали.

— Е, за съжаление, за мен парите имат значение. Освен ако искаш да потърся два различни хотела…

Оливия печелеше по-малко от Чарли. Беше журналист на свободна практика и имаше да изплаща грамадна ипотека за апартамент в Мусуел Хил в Лондон. Преди седем години й бяха открили рак на яйчниците. Веднага бяха отстранили двата яйчника и матката и й бяха спасили живота. Оттогава тя харчеше пари наляво и надясно като глезеното мамино дете на някой аристократ. Караше Бе Ем Ве Зет 5 и се возеше с такси от единия до другия край на Лондон, без да й мигне окото. Пътуването с метро бе едно от многото неща, които се бе зарекла никога повече да не прави. В този списък бяха и компромисите, гладенето и опаковането на подаръци. Понякога, като не можеше да заспи, Чарли се тревожеше за финансовото положение на сестра си. Сигурно бе натрупала много дългове, нещо, което Чарли ненавиждаше.

— Като не можем да почиваме свястно на хотел, по-добре да направим нещо съвсем различно — обади се Оливия, след като бе разсъждавала над въпроса известно време.