Софи Хана - Ранима близост

— Наоми си мислеше, че не знам за нея — обади се Джулиет и се усмихна злобно. — Тъпа кучка. Знаех, разбира се. Намерих нейна снимка в телефона на Робърт. Не тя сама. А двамата, прегърнати пред някаква бензиностанция. Колко романтично! Не съм се ровила, открих я случайно. Робърт си беше оставил телефона на пода. Аз слагах коледната украса и без да искам, го настъпих. Грабнах го и с ужас започнах да натискам разни копчета, защото си мислех, че съм го счупила. И изведнъж гледам снимка. Ето това се казва шок — измърмори тя по-скоро на себе си, отколкото на Саймън. Очите й се бяха изцъклили. — А сега и полиция тропа на вратата ми. Ако питате мен, Наоми Дженкинс е за разстрел.

Саймън отстъпи крачка назад. Питаше се как Робърт Хауърт бе успявал да ходи всяка седмица на срещите си с Наоми, след като Джулиет е знаела за връзката им още от преди Коледа. Ако беше разбрала миналата седмица, това би могло да обясни защо Хауърт бе заминал така скоропостижно при приятели в Кент.

Някъде дълбоко в съзнанието на следователя започна да се оформя въпрос, но Джулиет не му даде време да придобие завършен вид.

— Край. Писна ми — заяви тя изведнъж и тръшна вратата под носа му.

Не му беше за първи път. Той вдигна ръка да позвъни пак, но се отказа. На този етап задаването на повече въпроси щеше да прилича по-скоро на проява на любопитство. Върна се в колата, въздъхна с облекчение и запали двигателя. Включи радиото и докато стигна до края на уличката, вече бе забравил за гнусния любовен триъгълник на Робърт Хауърт.

Чарли влезе в бара на хотел „Плая верде“ и метна дамската си чанта на високия стол до сестра си. Оливия поне я бе послушала и я чакаше, вместо да хукне към летището да купува билети за първа класа до Ню Йорк, както се беше заканила. Боже, колко неуместно изглеждаше с тази черна рокля с голо рамо. Какво ли беше очаквала? Бяха направили резервациите набързо — каквото е имало свободно, при това само за четиристотин лири.

— Няма — докладва Чарли. Свали си очилата и избърса запотените им стъкла с ръба на фланелката си.

— Как така няма? В Испания сигурно има милиони хотели. И всички са по-добри от този, убедена съм. — Оливия огледа винената чаша да се увери, че е чиста, преди да отпие.

Нито тя, нито Чарли говореха по-тихо от обикновено; и двете пет пари не даваха дали барманът ги слушаше. Той беше възрастен човек от Суонсий с две големи тъмносини пеперуди, татуирани върху предмишниците му. Беше се преместил тук (Чарли го бе чула да споделя пред клиент малко преди това), след като бе работил двайсет години като инструктор по шофиране.

— Не ми е мъчно за Британия — беше признал той. — Съвсем се е скапала.

Единственият му реверанс към новата му родина бе да уведомява всеки дошъл до бара, че кана сангрия е на половин цена и ще остане така до края на седмицата.

Тази вечер Чарли и Оливия бяха единствените му клиенти, като изключим една двойка с оранжев тен, наднормено тегло и цяла камара куфари около тях. Бяха се изгърбили над сребриста паничка с шест фъстъка и от време на време ги побутваха с дебелите си пръсти, сякаш се надяваха да намерят под тях нещо забележително.

Отнякъде се носеше песен на Род Стюарт, но беше пусната толкова тихо, че човек трябваше да си напряга слуха, за да я чуе като хората.

И четирите стени на „Бар Арена“ бяха покрити с тапети в зелено, червено и тъмносиньо. Имаше изкуствен таван, целият в петна от никотин. Но въпреки всичко това бе единственото място, където човек би могъл да отиде, ако е имал лошия късмет да отседне в хотел „Плая верде“, защото тук поне предлагаха алкохол. В стаичката, където бяха настанени Чарли и Оливия, нямаше минибар. Оливия изпадна в шок от този факт. Започна да отваря всички шкафове и чекмеджета и да наднича навсякъде, настоявайки: „Тук някъде трябва да е.“

Дантелено перде, мазно и вонящо на стари цигари, висеше пред тесния прозорец на спалнята. Сигурно не беше прано от години. Леглото, което Оливия си избра, защото било по-близо до прилежащата баня, всъщност беше толкова близо, че направо препречваше входа на банята. Ако се наложеше Чарли да отиде до тоалетната през нощта, трябваше да се покатери върху леглото на сестра си, за да влезе в банята. Беше си направила този труд днес следобед и бе открила засъхнала паста за зъби, полепнала по едната от двете пластмасови чаши до мивката, и подгизнало валмо чужди косми, запушило отвора на ваната. Досега противопожарната аларма се бе задействала два пъти без осезаема причина. И всеки път ви в продължение на половин час, докато някой се сети да я изключи.