Софи Хана - Ранима близост

Няма начин да е свързано с изчезването ти. От къде на къде ще те накара да ме напуснеш цели четири месеца, след като се е случило? А и всичко между нас си беше наред през това време. Даже много повече от наред — беше съвършено.

Ивон имаше куп от тия тъпи визитки, пръснати из кабинета й, и аз взех една. Помислих, че се нуждаеш от истинска почивка — далеч от Джулиет и нейните изисквания, които ти изсмукват кръвта като пиявици, затова реших да те изненадам, като резервирам бунгало за нас. Дори не за цяла седмица, само за един уикенд. Пазарих се за специална тарифа по телефона с доста неприятна жена, която сякаш нарочно се опитваше да ме откаже от намерението да увелича печалбите й, като отседна в едно от бунгалата й.

Знам, че по принцип не обичаш да отсъстваш за повече от ден, но си помислих, че няма да имаш нищо против да направиш едно-единствено изключение от това правило. А ти ме погледна така, сякаш бях извършила предателство спрямо теб. Два часа не проговори — думичка не обели. И дори след това не пожела да си легнем.

Все повтаряше: „Не биваше да го правиш. Изобщо не биваше да го правиш.“ Затвори се в себе си, обгърна с ръце коленете си, притисна ги до гърдите и не реагира дори когато те хванах за раменете и те разтърсих, побъркана от вина и угризения. Тогава едва не се разплака — друг път не съм те виждала толкова натъжен. Какво си мислеше? Какви мисли минаваха през ума ти, а ти не можеше или не искаше да ги споделиш с мен?

Бях като обезумяла цяла седмица, защото се боях, че всичко между нас е свършило, и се ненавиждах за нахалството си. Но за мое удивление, следващия четвъртък ти си беше пак предишният. Изобщо не спомена случилото се. Когато се опитах да се извиня, ти само сви рамене: „Знаеш, че не мога да отсъствам. Съжалявам, миличко. Много ми се иска, но не мога.“ Така и не разбрах защо не каза така още предния път.

С Ивон не съм споделяла и сега не мога да й го разкажа. Как би могла да разбере?

— Извинявай — поглеждам я аз виновно. — Не исках да ти се зъбя.

— Трябва да се вземеш в ръце — казва строго тя. — Съвсем искрено съм убедена, че Робърт си е добре където и да е. Ти си в беда — ти започваш да се пропукваш. И, да, знам — нямам право да те поучавам. Аз съм притежателят на рекорда за най-кратък брак и дарбата ми да си прецаквам живота се разви крайно преждевременно. Повечето ми приятелки се явяваха на матура, когато аз се развеждах…

Усмихвам се на хиперболата й. Ивон не може да се примири с факта, че се е развела на трийсет и три. Според нея, ако човек има зад гърба си провален брак на такава млада възраст, значи е белязан от съдбата. Веднъж я попитах на каква възраст би било нормално да се разведеш. „На четирийсет и шест“ — отсече тя, без да се замисли.

— Наоми, слушаш ли ме? И при това не говоря за състоянието, след като Робърт избяга. Ако питаш мен, ти започна да се пропукваш много преди това.

— Какво искаш да кажеш? — Инстинктът ми за самозащита моментално се задейства. — Глупости говориш. Преди четвъртък си бях добре. Бях щастлива.

Ивон клати глава.

— Всеки четвъртък прекарваше нощта в „Травълтел“ сама, а Робърт се прибираше вкъщи при жена си! Това нормално ли е? Как му дава сърце да постъпва така? А като така и така цепи секундата и си тръгва точно в седем, ти защо просто не се прибираш вкъщи? По дяволите, започнах с тирадите. Дотук с решението да бъда дипломатична.

Завива наляво и влиза в паркинга на участъка. Никакво бягане, казвам си аз. Никакво разубеждаване в последния момент.

— Робърт не знае, че прекарвам нощта там всеки път. — (Може да е налудничаво да спя сама в „Травълтел“ всеки четвъртък, но ти нямаш нищо общо с това.)

— Не знае ли?

— Не съм му казвала. Ще се разстрои, като знае, че си стоя сам-самичка. Колкото до причините… ще ти прозвучи смахнато, но „Травълтел“ е нашето място. Дори той да не може да остане, аз искам да остана. Там се чувствам по-близо до него, отколкото вкъщи.

Ивон кима.

— Сигурно, но… господи, Наоми, не разбираш ли, че това е част от проблема? — Не знам за какво говори. А тя продължава и в гласа й личи тревога: — Да се чувстваш близо до него в някаква тъмна хотелска стая, докато той е вдигнал крака на масата вкъщи и гледа телевизия с жена си. Ти не му казваш разни неща, той не ти казва разни неща, създали сте си един странен свят, който съществува само в една стая и само три часа седмично. Не разбираш ли? — Караме покрай безкрайни редици от паркирани коли. Ивон протяга врат да търси свободно място.