Софи Хана - Ранима близост

Ивон благодари на Шон за съдействието, сякаш разговорът е приключил.

— Чакайте — сепвам се аз и се измъквам от ужаса, който за миг бе отнел способността ми да говоря. — Как ти е фамилията, Шон? А на Тони?

— Наоми… — гласът на Ивон звучи разтревожено.

— Имате ли нещо против да дам имената ви на полицията? Можете ли да им кажете това, което току-що казахте на нас — че според вас Робърт е изчезнал.

— Той не е казвал такова нещо — напомни Ивон.

— Нямам нищо против. Както споделих, двамата с Тони наистина си помислихме, че е малко странно. Моята фамилия е Хенидж, Шон Хенидж. А на Тони е Уилдър.

— Чакай тук — нареждам на Ивон и изхвърчам навън с чантата и телефона, преди да е успяла да ми възрази.

Седя край една от боядисаните в бяло метални маси, загръщам палтото плътно около себе си и придърпвам ръкавите върху пръстите на ръцете си. Ще трябва да мине доста време, преди хората да могат да седят навън с питиета си. Пролет е, ама само на думи. Гледам как три лебеда се спускат към реката, подредени един зад друг, и набирам номера, който цял час издирвах тази сутрин и който щеше да ме свърже директно с Криминалния отдел в полицейския участък в Спилинг. Искаше ми се веднага да се обадя да питам какво точно правят старши следовател Зейлър и младши следовател Уотърхауз, за да те намерят, но Ивон каза, че било твърде рано, трябвало да им дам време.

Аз пък съм сигурна, че нищо не правят. Пръста си няма да мръднат да ти помогнат. Убедени са, че си ме напуснал, защото така си решил — предпочел си Джулиет пред мен и те е страх да ми го кажеш в очите. Но двамата е теб знаем много добре колко нелепа е тази идея.

Младши следовател Гибс вдига телефона. Съобщава ми, че и Зейлър, и Уотърхауз не са в участъка. Отговаря рязко, почти грубо. Толкова ли му е противно да разговаря с мен, че се старае да използва колкото се може по-малко думи, за да отвърне на въпросите ми? С такова впечатление оставам. Сигурно вече е чувал за мен и си мисли, че съм истерична зарязана любовница, която те преследва, макар ти да искаш да те оставят на мира, и аз пращам полицията да върши моята мръсна работа. Казвам му, че искам да оставя съобщение, и той се прави, че взима писалка, прави се, че записва имената на Шон и Тони, но аз не му вярвам. „Готово“, изръмжава той — прекалено бързо. Мога да позная кога някой наистина записва нещо — има дълги паузи, понякога си повтарят под нос онова, което записват, или питат за правописа.

Младши следовател Гибс не направи нищо подобно. Затвори телефона, преди да съм свършила да говоря.

Отивам до боядисаните в бяло железни перила, които отделят терасата на кръчмата от реката. Ще трябва пак да се обадя в полицията и да настоявам да говоря с най-старшия чин в сградата — главния инспектор или началника на участъка — и да се оплача от начина, по който се отнасят с мен. Много ме бива в оплакванията. Тъкмо това правех първия път, когато ме видя, и затова се влюби в мен — винаги си го твърдял. Нямах представа, че ме гледаш и слушаш, иначе сигурно щях да понижа тона си мъничко. Слава богу, че не съм го направила. Красиво бясна — така каза, че съм изглеждала тогава.

На теб никога не би ти хрумнало да протестираш за нещо — заради себе си, имам предвид; за мен винаги би се застъпил. Ала точно затова се възхищаваш на моя борбен дух, на убеждението ми, че мъката и простащината не трябва да са част от живота. Впечатлен си от смелостта ми да си поставям абсурдно високи цели.

Не мога да се върна в кръчмата, още не. Прекалено съм ядосана. Сълзи на бяс изпълват очите ми и замъгляват погледа ми, втренчен в студената бавно движеща се река пред мен. Мразя се, когато плача, направо се ненавиждам. Няма никаква полза. Какъв е смисълът да си решил никога повече да не си слаб и безпомощен, след като единственото, на което си способен, когато любимият ти изчезва яко дим, е да стоиш край някаква река и да цивриш? Жалка гледка.

Ивон пак ще ми каже да дам време на полицията да си свърши работата, но на какво основание? Защо старши следовател Зейлър и младши следовател Уотърхауз не са тук в „Стар Ин“ да питат Шон кога те е видял за последен път? Ще си направят ли труда да отидат до дома ти и да говорят с Джулиет? Изчезналите женени любовници изглежда са сред най-маловажните им случаи. Особено сега, когато из цялата страна (така му се струва на човек понякога) са плъзнали разни маниаци, готови да се самовзривят, за да избият цели влакове с невинни мъже, жени и деца. Опасните престъпници — това са хората, които полицията иска да намери.