Софи Хана - Ранима близост

— Мислиш ли, че ни лъже? — попита Саймън.

— Не съм сигурна. — Чарли загриза нокътя на палеца си. — Не е задължително, но… не знам. Само предполагам, но си мисля, че нейните проблеми не са започнали с изчезването на любовника й. Както и да е, намери Хауърт, виж дали е добре и край. Междувременно… аз ще отида да полежа на плажа в Андалусия. — Тя се захили широко. Повече от година не бе имала възможност да си вземе пет последователни дни отпуска. А сега щеше да отиде на истинска седемдневна почивка, като нормален човек. Чак не й се вярваше.

— Ето ти визитката на нашата часовникарка. Аз определено няма да взема да й се обаждам, докато съм в отпуска. Случайно да искаш и картичката на „Силвър Брей — луксозни бунгала“? Мъз Дженкинс ме излъга за тях. Когато казах: „Силвър Брей — луксозни бунгала“, тя ме погледна, сякаш я бях ударила. Бас ловя, че двамата с Хауърт са ходили там. — Чарли обърна картичката да види другата й страна. — Забравих да й я върна. Хм. Предлагат транспорт от летището в Единбург. Осигуряват и домашна кухня, ако искаш, има спа център, всички легла са с огромни размери… Дали да не заведеш Алис там? — По дяволите. Защо го изтърси това?

Саймън се направи, че не е чул.

— Какво мислиш за историята с прозореца? — попита той. — Мислиш ли, че е видяла нещо?

— О, моля те! Това бяха пълни глупости. Била е в стрес и просто в един момент не е издържала — толкова.

Саймън кимна.

— Тя каза, че Хауърт обичал да държи всичко под контрол, но на мен ми се струва, че тя е маниачка на тема контрол. Настоя да разкаже всичко в хронологическа последователност, нареди ни да отидем в къщата на Хауърт. — Той взе снимката на Наоми е Робърт Хауърт и внимателно я разгледа. На заден план, над ред от коли, се виждаше надпис „Бъргър Кинг“. — Май са се снимали пред „Травълтел“.

— Живописно.

— Малко е тъжно. Той никога не е ходил у тях, а са заедно вече цяла година.

— Истинската загадка в случая всъщност е тяхната връзка — каза Чарли. — Какво му е на този човек, та тя не иска да го запознае с най-добрата си приятелка?

— Може пък да се срамува от приятелката си — предположи Саймън.

— Какво общо може да има между майстор на слънчеви часовници с дизайнерска дамска чанта и беден шофьор на камион?

— Физическо привличане? — Саймън изглеждаше така, сякаш не искаше да задълбават в тази тема.

Чарли за малко да каже: „Искаш да кажеш секс?“, но се спря навреме.

— Не прилича на шофьор на камион, не смяташ ли? — Тя свъси вежди. — Колко камионджии познаваш, които носят ризи без яки и модерни очила с правоъгълни стъкла?

— Всъщност не познавам нито един шофьор на камион — заяви Саймън мрачно, сякаш току-що му беше хрумнало, че би искал да има такива познати.

— Е — тупна го Чарли по гърба. — Това съвсем скоро ще се промени. Изпрати ми един есемес, като го намериш. Безкрайно ще разведриш почивката ми, ако ме уведомиш, че е емигрирал в Австралия, за да се отърве от часовникарката. Но като се позамисля — по-добре не пиши. Последния път, когато ходих на почивка, Прауст ми звънеше поне по веднъж на ден, негодникът. Може да почака, докато се върна.

Чарли метна чантата си на рамо и започна да си събира нещата. Всичко, свързано с работата, можеше да почака една седмица. Това, което не можеше да чака, бе обяснението, което й беше поискала Оливия. От участъка Чарли отиваше направо на летището да посрещне сестра си и щеше да й се наложи да бъде по-убедителна, отколкото по телефона. Защо винаги изпитваше непреодолимо желание, щом сгази някъде лука, да иде да разкаже всичко на Оливия? Чувстваше се на ръба на истерията, докато не си признае пред нея. И така беше още от времето, когато двете бяха в пубертета. Този път поне успя да шокира Оливия дотолкова, че да млъкне за три-четири секунди, което не се беше случвало досега.

— Нямам представа защо го направих — каза й тя и си беше чиста истина.

— Ами имаш три часа да го обмислиш и да стигнеш до приемлив отговор — заяви Оливия, след като си възвърна способността да говори. — Ще те попитам пак на „Хийтроу“.

И каквото и да ти кажа тогава, за да ти затворя устата, пак няма да имам ни най-малка представа, помисли си Чарли.

Вторник, 4 април

Зад бара в „Стар ин“ има само един човек — нисък, кльощав мъж с издължено лице и голям нос. Бърше бирени чаши е протъркана зелена хавлиена кърпа и си подсвирква. Малко след дванайсет на обяд е. Двете с Ивон сме първите му клиенти. Той ни поглежда и се усмихва. Забелязвам, че зъбите му са големи като на кон и че главата му е леко вдлъбната над ушите, сякаш някой беше стиснал лицето му с гигантски пинцети.