Софи Хана - Ранима близост

Часовникът направи впечатление на Чарли.

— Вие ли сте го правили? — попита тя.

— Исках визитната ми картичка да рекламира работата на моята конкуренция — изгледа я свирепо Наоми.

Е, добре де, зададе тъп въпрос. Конкуренция ли? Че колко майстори на слънчеви часовници може да има?

— Какво означава „Horas non“?

Наоми въздъхна, подразнена от въпроса.

— Horas non numéro nisi aestivas. Отброявам само слънчевите часове — отговори бързо, сякаш искаше да приключи с това колкото се може по-скоро. Слънчевите часове подсетиха Чарли за нейната отпуска и за Оливия. Кимна на Саймън да приключва нещата и излезе от стаята за разпити, като остави вратата да се затвори след нея с трясък.

Щом излезе в коридора, включи телефона си и избра последния набран номер. За късмет сестра й този път вдигна на второто позвъняване.

— Е? — попита Оливия явно с пълна уста. С пушена сьомга и топено сирене, предположи Чарли. Или миникроасан с шоколад — нещо, дето може да се извади от опаковката и да се изяде без каквото и да било приготвяне. — Каква е поредната, с нищо неизненадваща идиотщина, за която трябва да докладваш? — попита тя без капчица безпокойство.

Чарли се засмя убедително (реши да остави обсъждането на неласкавия намек във въпроса на Оливия за някоя по-късна дата) и започна своята изповед.

— Гномони — каза Саймън. — Интересна дума. — Беше отворил сайта на Наоми Дженкинс на екрана пред себе си. Залата на Криминалния отдел изглеждаше изоставена: по безлюдните бюра имаше пръснати документи, на пода — счупени чаши от стиропор, и цареше тишина, ако не се брои тихото жужене на компютрите и неоновите лампи. Нямаше и следа от Селърс, нито от задника Гибс. Стъклената ниша на главния инспектор Прауст в ъгъла беше празна.

Чарли зачете над рамото на Саймън.

— „Гномонът хвърля сянка.“ Нали на този принцип работят слънчевите часовници? Начинът, по който пада сянката, показва колко е часът? О, виж, пише, че прави и миниатюрни часовници. Мога да си направя един за перваза на прозореца.

— Ако бях на твое място, не бих си го поръчал при нея — поклати глава Саймън. — Ще ти излезе през носа. Виж, прави всякакви видове: за стена, за плинт, вертикални, хоризонтални, месингови, от камък, от фибростъкло. Впечатляващо, а?

— Страхотни са. Без този — Чарли посочи снимката на часовник, направен от прост каменен блок с формата на куб с монтирани два триъгълни гномона върху две от страните му. — Бих предпочела с латински надпис. Как мислиш, дали сама си гравира буквите? Пише, че са гравирани на ръка…

— „Времето е сянка“ — прочете Саймън на глас. — Защо му е на човек да си поръчва слънчев часовник с такова мото? Представяш ли си: печеш си се на слънце или си работиш в градината до надпис, който ти напомня за собствената ти бързо приближаваща смърт.

— Но по очарователен начин — отбеляза Чарли, която в момента се питаше дали знаеше Саймън колко му е ядосана. Ядосана, сърдита или кой знае точно какво. Тя полагаше големи усилия да не й личи. — Какви са ти впечатленията от госпожица Дженкинс?

Саймън заряза клавиатурата и се обърна към Чарли.

— Реагира прекалено емоционално. Малко е неуравновесена. Намекна, че и друг път е имала пристъпи на паника.

Чарли кимна.

— Как мислиш, защо беше толкова ядосана и възмутена? Според мен се постарахме да я изслушаме най-търпеливо. И защо заяви, че не се страхува от полицията? Изтърси го ни в клин, ни в ръкав, нали? — Тя посочи с брадичка към компютъра: — Има ли уебсайт за нея, с лична информация или нещо такова?

— Ако този Хауърт я избягва, мога да го разбера — каза Саймън. — Може да постъпва като страхливец и така нататък, но ти представяш ли си какво би било да се опиташ да скъсаш с нея?

— И при това й е обещал да се оженят, така че би било голямо разочарование. Защо мъжете са такива кретени?

На екрана се появи голяма снимка на Наоми Дженкинс. Усмихваше се, седнала на голям черен слънчев часовник с формата на полусфера, облегната на сребърната му конусовидна стрелка, гномона. Ще ми трябва време, за да свикна с тази дума, помисли си Чарли. Червеникавата коса на Наоми бе вързана отзад. Беше облечена е червени рипсени панталони и бледосин суитшърт.

— Тук изглежда съвсем нормална — отбеляза Саймън. — Щастлива, успяла жена.

— Това е нейният сайт — каза Чарли. — Сигурно сама си го е правила.

— Не, виж, тук долу пише „Съмърхауз уебдизайн“.

Чарли цъкна нервно с език.

— Нямам предвид буквално. Имам предвид, че тя самата е предоставила цялата информация и снимките. Всеки човек със свободна професия, когато си прави сайт, за да рекламира бизнеса си, ще обмисли сериозно имиджа, който иска да разпространи за себе си.