Софи Хана - Ранима близост

— След като ходих до къщата, разбрах, че нещо сериозно се е случило.

— В какъв смисъл сериозно? — попита Саймън.

— Джулиет е сторила нещо на Робърт. Не знам какво. — Лицето й леко пребледня. — По някакъв начин му пречи да се свърже с мен. Ако е имал причина да не дойде в „Травълтел“ миналия четвъртък, щеше веднага да ми позвъни. Освен ако е бил възпрепятстван физически. — Тя сви пръстите и на двете си ръце. Чарли остана с впечатлението, че жената полага големи усилия да изглежда спокойна. — Робърт не се опитва да ме разкара. — Наоми отправи репликата към Саймън, сякаш очакваше той да й възрази. — Двамата с Робърт не сме изпитвали по-голямо щастие от това да сме заедно и сме неразделни, откакто се срещнахме за първи път.

Чарли свъси вежди.

— Напротив, разделяте се и стоите разделени шест от всеки седем дни.

— Знаете какво имам предвид — сопна се Наоми. — Вижте, Робърт едва издържа от единия четвъртък до другия. Аз също. Горим от желание да се видим.

— Какво се случи, когато отидохте в къщата на господин Хауърт? — намеси се Саймън, играейки си е химикалката. Той мразеше такива работи — мразеше всичко, в което бяха замесени някакви объркани чувства, Чарли го знаеше, макар той да не й го беше казвал недвусмислено.

— Отворих портата и влязох в градината. Заобиколих къщата, за да мина отпред — предната част е отзад, ако идвате откъм улицата. Възнамерявах да действам по кратката процедура: просто да позвъня и директно да попитам Джулиет къде е Робърт.

— Госпожа Хауърт знаеше ли за вашите отношения със съпруга й? — прекъсна я Чарли.

— Мислех, че не знае. Той гореше от желание да я напусне, но дотогава не искаше тя да знае нищо за мен. Животът му щеше да стане прекалено труден… — На челото на Наоми се очертаха бръчки, лицето й потъмня. — Ала когато се опитвах да се измъкна, тя тръгна след мен… Не, това стана после. Попитахте ме какво се случи. Ще ми е по-лесно да ви разкажа всичко поред, иначе ще прозвучи безсмислено.

— Разказвайте, госпожице Дженкинс — насърчи я внимателно Чарли, чудейки се дали контролираното за момента напрежение на Наоми няма да избухне в неконтролируема истерия. Беше виждала подобни случаи.

— Предпочитам да ми викате Наоми. „Госпожице“ или „Мъз“ 4 4 Обръщение към жена, за която не се знае дали е омъжена (госпожа), или не (госпожица). — Б.пр. ми звучат еднакво нелепо, макар и по различни причини. Бях в градината и вървях към входната врата. Минах покрай… прозореца на хола и се изкуших да погледна вътре. — Тя тежко преглътна. Чарли търпеливо изчака. — Видях, че в стаята няма никого, но ми се искаше да разгледам всички неща на Робърт. — Гласът й заглъхна.

Чарли забеляза как раменете на Саймън се стегнаха. Наоми Дженкинс току-що бе настроила срещу себе си половината от своята аудитория.

— Не с някаква зловеща мисъл или за да го шпионирам — обясни възмутено Наоми. Явно тази жена умееше да чете мисли. — Всеизвестно е, че когато любимият човек води съвсем отделен живот, към който ти не принадлежиш, гориш от желание да имаш всички онези дребни неща, които споделят двама души, живеещи заедно. Започваш да копнееш за тях. Просто… Толкова често си бях представяла как изглежда холът му, че сега, когато се озовах пред него…

Чарли се запита още колко ли пъти щеше да чуе израза „горя от желание“.

— Вижте какво, не ме е страх от полицията — заяви Наоми.

— Че защо ще ви е страх? — учуди се Саймън.

Тя разтърси глава, сякаш той я бе разбрал погрешно.

— Веднъж да започнете да разследвате и веднага ще установите, че Робърт е изчезнал. Или му се е случило нещо много сериозно. Не искам да ми повярвате заради черните ми очи, инспектор Уотърхауз. Искам да започнете разследване и сами да се уверите.

— Младши следовател Уотърхауз — поправи я Чарли. — Младши следовател. — Зачуди се как ли би се почувствала, ако Саймън издържи изпитите за старши следовател и двамата се изравнят по ранг. Все някога щеше да стане. Не би трябвало да се притеснява от това, реши тя. — Господин Хауърт има ли кола? Може ли да е заминал за Кент с колата?

— Той е шофьор на камион. Камионът му трябва, за да работи, а той работи всяка минута, която може, когато не е с мен. Налага се, защото Джулиет не изкарва никакви пари — всичко е на неговите ръце.

— Все пак има ли кола?

— Не знам — изчерви се Наоми. — Никога не съм го питала. — И добави сякаш за оправдание: — Твърде малко време прекарваме заедно, за да го пилеем в разговори за глупости.