Софи Хана - Ранима близост

— Значи гледахте през прозореца на хола на господин Хауърт… — започна Чарли с намерението да насочи Дженкинс към същността на въпроса, но Наоми бе поела в друга посока.

— В „Травълтел“ си имат политика, когато някой отменя направена резервация. Ако я отмениш преди обяд в деня, когато е трябвало да пристигнеш, не те глобяват. Аз питах на рецепцията дали Робърт е отменил нашата резервация, което той със сигурност щеше да направи, ако е имал намерение да не идва на срещата. Никога не би прахосал пари на вятъра. — Имаше нещо деспотично в начина, по който говореше, сякаш искаше едва ли не да накаже слушателите си. Ето какво става, когато се опитваш да си внимателен и търпелив, помисли си Чарли. По всичко личеше, че Наоми Дженкинс ще продължи в същия дух до края на разпита.

— Но господин Хауърт не дойде миналия четвъртък — напомни й Саймън, — значи сигурно сте платили вие. — Чарли тъкмо се канеше да отбележи същото. Саймън отново бе на вълната на нейните мисли — беше ненадминат в това отношение.

Лицето на Наоми посърна.

— Така е — призна тя накрая. — Аз платих. За първи път. Робърт е много романтичен и старомоден в някои отношения. Убедена съм, че печеля много повече от него, но винаги се правя, че едва свързвам двата края.

— Той не се ли досеща по дрехите ви, по къщата? — попита Чарли, която още с влизането в стаята за разпит беше разбрала, че жената насреща й харчи много повече пари за дрехи от нея.

— Робърт не се интересува от дрехи и никога не е виждал къде живея.

— Защо?

— Не знам! — Наоми се натъжи. — Много е голяма. Не исках да си помисли, че… но най-вече заради Ивон.

— Вашата квартирантка.

— Тя ми е най-добрата приятелка и живее при мен от осемнайсет месеца. В мига, в който се запознах с Робърт, разбрах, че двамата с Ивон няма да си допаднат, и не ми се искаше да ги гледам как се дразнят един от друг.

Интересно, помисли си Чарли. Срещаш мъжа на мечтите си и веднага разбираш, че най-добрата ти приятелка няма да може да го понася.

— Вижте, ако Робърт беше решил да приключи връзката си с мен, щеше да дойде на срещата и да ми го каже в очите — настоя Наоми. — Ние всеки път си говорим за това как ще се оженим. Най-малкото щеше да ми се обади по телефона. Когато става въпрос за ангажименти, на него може да се разчита безрезервно. Не познавам друг такъв човек. Това е свързано с нуждата да държи всичко под контрол. Няма как да не е знаел, че ако изчезне внезапно, ще го търся, ще отида и в къщата му. И тогава неговите два свята биха се сблъскали, както и стана днес следобед. Робърт не би допуснал това за нищо на света. Би направил всичко, за да е сигурен, че жена му и… приятелката му никога няма да се срещнат, никога няма да разговарят. В негово отсъствие бихме могли да започнем да си сравняваме бележките. Робърт по-скоро би умрял, отколкото да допусне това да стане.

Една сълза се отрони и се търкулна по бузата й.

— Той ме накара да обещая никога да не ходя в къщата му — прошепна тя. — Не искаше да се запозная с Джулиет. Като го слушах да говори за нея, имах чувството, че тя нещо не е наред, че е луда или болна от нещо, някакъв инвалид. А после, като я видях, изглеждаше толкова самоуверена, надменна дори. Беше облечена в черен костюм.

— Наоми, какво се случи при къщата на господин Хауърт днес следобед? — Чарли хвърли поглед към часовника на ръката си. Оливия сигурно се беше върнала вече.

— Мисля, че видях нещо. — Наоми въздъхна и потърка чело. — Изпитах пристъп на паника — най-ужасният в живота ми. Краката ми се подкосиха и паднах на тревата. Имах чувството, че се задушавам. Щом събрах сили, станах и се опитах да избягам. Вижте, убедена съм, че видях нещо.

— През прозореца ли? — попита Саймън.

— Да. Започвам да се изпотявам само като говоря за това, макар къщата на Робърт да е на километри от тук.

Чарли свъси вежди и се наклони напред. Да не би да беше пропуснала нещо?

— Какво точно видяхте?

— Не знам! Знам само, че изпитах ужас и желание да избягам. Изведнъж забравих защо бях отишла там и трябваше да се махна начаса. Да избягам колкото се може по-далече от къщата. Сигурно съм видяла нещо. До този момент нищо ми нямаше.

Какви са тия глупости, помисли си Чарли. Човек или вижда нещо, или не вижда.

— Да не би да сте видели нещо, което ви е накарало да си помислите, че Робърт е пострадал? — попита тя. — Кръв, нещо счупено, следи от борба?

— Не знам — тросна се Наоми. — Мога да ви кажа всички неща, които си спомням, че съм видяла: червен килим, ламиниран паркет, купища не особено изящни глинени къщи с какви ли не форми и размери, свещ, ролетка, шкаф със стъклени врати, телевизор, диван, стол…