— Не знам за какво говориш — лицето на Стеф почервеня. Не умееше да лъже; поне това. Сигурно нямаше да е необходимо много време, за да я накара да запее.
— Тя не ме е видяла — каза Наоми. — Аз не съм я виждала. Как би могла да ме разпознае?
— От снимките, които ти е направил Греъм с твоя телефон и е изпратил на неговия — обясни Чарли. Видя как Наоми трепна и предположи, че навярно се бе опитала да забрави тази подробност. — Нали така, Стеф? На бас, че ще намеря много снимки, ако се поразровя тук. Ти сигурно си достатъчно глупава и си ги запазила за спомен, а Греъм определено е достатъчно арогантен. Къде са снимките на Наоми и на всички останали жени? В рецепцията? Да идем ли да видим?
— Никъде няма да гледаш! Нямаш заповед, така че това е против закона. Разкарай се от тук. Няма да си губя времето да разговарям с една от хилядите курви на мъжа ми!
Ръката на Чарли литна и Стеф се строполи на земята. Изправи се на колене и се опита да говори, но Чарли я сграбчи за гърлото.
— Може да я убиеш — тихо отбеляза Наоми.
Навярно го каза като предупреждение. А не като отлично предложение, както прозвуча.
— Ти знаеш какво представлява съпругът ти, нали? — изсъска Чарли в лицето на Стеф. — Знаеш за изнасилванията. Ти си приготвяла онази храна. Навярно си продавала билетите и си вършила цялата административна работа, както го правиш за бунгалата — законната страна на бизнеса ви.
— Не — отрече Стеф, борейки се за глътка въздух.
— Защо сменихте мястото на действие и минахте от бунгалото към камиона на Робърт Хауърт? Да не се разтревожихте, че някой ще познае мястото? Или някой от гостите ви е чул писъци през нощта и е започнал да задава неудобни въпроси? — Чарли си достави удоволствието да впие нокти в плътта на Стеф.
— Пусни ме, моля те! Боли! Не знам за какво говориш.
— Знаеш ли, че Робърт е променил името си от Анджили на Хауърт? — Чарли доближи устни до ухото на Стеф. — Знаеш ли? — извика тя, колкото й глас държи. Почувства се по-добре — налагаше се да изпусне малко напрежението.
— Да. Не мога да дишам…
— Защо си е сменил името?
— Чарли, за бога! Душиш я. Ще я убиеш, ако не внимаваш.
Чарли не обърна внимание на Наоми. Не й се слушаха съвети как да се държи. Беше твърде късно.
— Защо си смени името Робърт? — повтори въпроса си тя и усети как гърлото на Стеф трепери от ужас под ръката й.
— Двамата с Греъм се скараха. Оттогава не си говорят. Робърт… Не мога да дишам! — Чарли отпусна хвата, но съвсем малко. — Робърт не искаше да има нищо общо с Греъм и с другите от семейството. Дори името.
— За какво се скараха?
— Не знам — закашля се Стеф. — Това си е работа на Греъм. Аз не се меся.
Чарли я ритна в стомаха.
— Да бе, вярвам ти! Как ли би се чувствала, ако те ритат до смърт пред публика? По колко би продавала билетите? Хей? Ами Санди Фрийгард? Познато ли ти е това име? Джулиет Хесълхърст? Пру Келви? Макар че нея Робърт я е изнасилил, не Греъм. Защо? Защо са се сменили, след като Греъм е изнасилил всички останали?
— Нищо няма да кажа, докато не говоря с Греъм — захлипа Стеф. Сви се на топка на тревата, стиснала корема си с ръце.
— Няма да можеш да говориш с него, лайно миризливо. Не само днес, ами бая дълго време. Какво си мислиш, че ще ви сложим двамата заедно в уютна обзаведена килийка и ще ви оставим да си играете на семейство?
— Аз не съм направила нищо, не знам за какво говориш. Нищо лошо не съм направила, нищичко!
Чарли издърпа чантата си от колата и запали цигара.
— Човек сигурно се чувства добре, когато не е направил нищо лошо.
Стеф не се опита да се изправи.
— Какво ще стане с мен? — изплака тя. — Какво ще правиш? Аз не съм виновна за всичко това. Ти сама видя как се отнася с мен Греъм.
— За всичко кое? — попита Чарли, почувствала се по-добре от поетия никотин.
Стеф скри лице в ръцете си.
Чарли усети желание да я ритне отново и я ритна.
— Щом искаш да прекараш остатъка от живота си в затвора, твоя работа. Продължавай да отричаш всичко. Ако искаш обаче да не влизаш в затвора, имаш избор.
Да бе. Стеф трябва да е пълна идиотка, ако вярва, че може по някакъв начин да й се размине. Ако е замесена в организацията на изнасилванията и се е облагодетелствала от тях, щеше да влезе в затвора, и то за дълго. Чарли не се и съмняваше, че в рецепцията и дома на Стеф и Греъм е пълно с доказателства за техните престъпления. Не бяха и сънували, дори в най-екстравагантните си и невероятни сънища, че ще ги хванат. Чарли разбра това по очите на Стеф, по поведението й. Греъм сигурно я е убедил, че няма опасност, че всичко е под контрол.
Читать дальше