Софи Хана - Ранима близост

— Театърът, в който си била, където е имало публика на… не е бил театър. Било е в едно от бунгалата.

Това ме кара да отворя очи.

— Беше театър. Имаше сцена, със завеси.

— Всяко бунгало има голяма спалня на полуетаж. Тя е като стая без стени, повдигната правоъгълна платформа, която лесно може да ти заприлича на сцена. И освен това има дървени перила по края и завеси, за да се отдели спалнята от останалата част от бунгалото.

Докато говори, аз си го представям. Права е. Това е детайлът, който не можех добре да си спомня — знаех си, че нещо не беше наред с тези завеси. Не падаха от тавана. Наистина бяха прикрепени към някакъв парапет. Ако не бях вързана за леглото, ако се бях изправила, щях да мога да надникна над тях.

Луксозни бунгала „Силвър Брей“. В Шотландия. Нормално място, където хората ходят през отпуската си, за забавление. Където исках да те заведа на почивка, Робърт. Ето защо реагира така бурно, когато ти казах, че съм направила резервация.

— Ивон, моята най-добра приятелка, направи уебсайт за тях — казвам аз. — Нямаше дървени перила между мен и публиката. Само един хоризонтален метален парапет, който минаваше по три от страните на сцената.

— Може бунгалата да се различават в някои детайли — предполага сержант Зейлър. — Или пък бунгалото, в което си била, да не е било довършено.

— Не беше довършено. Прозорецът, през който гледах, нямаше перде. И первазът му още не бе боядисан. — Защо не се бях сетила преди за това?

— Какво друго можеш да ми кажеш? — пита сержант Зейлър. — Знам, че премълчаваш нещо.

Втренчвам се в ръцете, отпуснати в скута ми. Не съм готова. От къде знае името на Греъм Анджили? Ходила ли е в „Силвър Брей“? Нещо не е наред.

— Хубаво — тросва се тя. — Тогава да говорим за времето. Гадно, нали? Изненадвам се, че си изкарваш парите с направата на слънчеви часовници в тази страна. Ако някой изобрети дъждовен часовник, ще натрупа милиони.

— Няма такова нещо.

— Знам. Само си плещя. — Запалва цигара и отваря мъничко прозореца. Студен дъжд се промъква през цепнатината и ме удря в лицето. — Какво ти е мнението за слънчевите часовници, които не показват часа — декоративните?

— Против тях съм — отговарям. — Не отнема кой знае колко повече време да се направи истински слънчев часовник. Часовник, който не показва часа, не е часовник, а просто боклук.

— Ама са по-евтини от истинските.

— Защото са боклук.

— Шефът ми иска да сложи слънчев часовник в двора на участъка. Но да е истински, а висшестоящите отпускат пари само за декоративен.

— Аз ще му направя — чувам се да казвам. — Ще ми плати колкото му отпуснат.

Чарли Зейлър изглежда изненадана.

— Защо ще правиш такъв жест? Не казвай, че е заради мен — няма да ти повярвам.

— Не знам. — Защото, ако обещая да направя нещо за шефа ти, ще трябва да оцелея след това пътуване. Ако говоря така, сякаш вярвам, че ще оцелея, може би наистина ще оцелея. — Какъв часовник иска той? — питам.

— Стенен.

— Ще му направя без пари, ако ме заведеш отново в болницата да видя Робърт. Трябва да го видя, а няма да ме пуснат без теб.

— Той ти каза да го оставиш на мира. И е изнасилвач. Защо искаш да го видиш?

Никога няма да се досети. Никой, освен мен не би се досетил. Защото само аз те познавам така добре. Каквито и да са чувствата ти към мен, аз наистина те познавам добре.

— Джулиет Хауърт не е замесена в организацията на изнасилванията — заявявам аз. — Независимо дали са били… извършвани заради някакво извратено удоволствие, или за пари. Джулиет няма нищо общо с това.

— От къде знаеш? — сержант Зейлър отмества очи от пътя и се вглежда изпитателно в мен.

— Не разполагам с нищо, което вие бихте приели за доказателство, но съм убедена, че е така.

— Аха — казва тя саркастично. — Значи онзи глинен модел на бунгалото, същото бунгало, което си видяла през прозореца, докато са те изнасилвали… Джулиет просто го е видяла в сънищата си, а? Ясновидско прозрение. И това няма нищо общо с участието й в организирането на представления с изнасилване на живо с помощта на Греъм Анджили и съпруга й, нищо че знае точно къде са ставали те.

— Казах, че тя не носи отговорност за изнасилванията, никога не съм казвала, че не е виждала бунгалото.

— Да не искаш да кажеш, че Греъм Анджили я е помолил да направи модел на това бунгало? Защото той е знаел колко е важно то, макар тя да не е подозирала. — Сержант Зейлър пуши като комин, докато разгромява моето твърдение, което възприема като хипотеза. — Та нали Джулиет ни каза какво се е случило с теб, за бога! Позна, че си обвинила Робърт в изнасилване — знаеше всичко до най-малки подробности. Ако не е била замесена, откъде ще ги знае?