Софи Хана - Ранима близост

— Да, шефе — отвърна саркастично Гибс.

— Това не е шега. — Саймън се втренчи в обувките си. Мисълта, че Чарли е имала любовна връзка с Греъм Анджили — който бе много вероятно да е садистично чудовище, изнасилвач, — го притесняваше повече, отколкото той би могъл да разбере или обясни. Имаше чувството, че му се е случило едва ли не на него, че той е бил поруган от Анджили. И ако той се чувстваше по този начин, не му се мислеше как се чувства Чарли.

В коридора се появи униформен полицай и се насочи към тях. Разговорът секна изведнъж и тримата следователи потънаха в тишината на мълчаливия си заговор, докато полицай Мийкин приближаваше.

— Извинете, че ви прекъсвам — каза Мийкин, макар да прекъсваше единствено смутеното мълчание на Саймън, Селърс и Гибс. Полицаят се обърна към Саймън. — Някоя си Ивон Кочин иска да се срещне с вас или сержант Зейлър. Поканих я в стая за разпити две.

— Още едно съвпадение — изръмжа Гибс. — Ще ти спести разкарването.

— Каза ли за какво става въпрос? — обърна се Саймън към Мийкин, а зад гърба си чу Селърс да се връща на стара тема: „Щях да ти организирам тъпата ергенска вечер. И ще ти я организирам.“

— Приятелката й изчезнала. Разтревожена е, защото последния път, когато я видяла, била много разстроена. Това ми каза.

— Добре, Мийкин. Идвам след минута.

Младият полицай си тръгна.

— Разстроена, изчезнала — Саймън изгледа Селърс и Гибс, — това говори ли ви нещо?

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам. — Първата мисъл на Саймън, след като чу думите на Мийкин, бе прекалено абсурдна и параноична, за да си струва да я споделя със Селърс и Гибс. Щяха да си помислят, че се побърква. Реши да не рискува. — Нямам представа — вдигна рамене той, — но ако си падах по басовете, щях да се обзаложа, че това е поредното нещо, което не е съвпадение.

— Защо да не ми каже къде отива? — чудеше се Ивон Кочин. — Бяхме се сдобрили, тя не ми се сърдеше вече, сигурна съм…

— И няма вероятност да сте я обидили с нещо — каза Саймън. Разговаряха от няма и три минути, а той вече се дразнеше от начина, по който Кочин кършеше ръце и хапеше устни. Сякаш повече я притесняваше как би й се отразило необяснимото отсъствие на приятелката й, отколкото възможността Наоми да е в опасност.

Саймън току-що бе чул, от втора ръка, теорията на Наоми Дженкинс, че Робърт Хауърт е приготвял храната за публиката, наблюдавала показните изнасилвания. Възможно беше, предположи Саймън, и основателна причина Хауърт да премълчи пред Дженкинс, че някога е бил готвач. Това, което Саймън не можеше да разбере, колкото и да се опитваше, бе защо Хауърт е търсел близки отношения и със Санди Фрийгард, и с Наоми Дженкинс, след като е знаел, че брат му ги е изнасилил. Припомни си записите на двата разговора между Наоми и Джулиет Хауърт. Двамата с Чарли бяха прослушали отново касетите само преди няколко часа. „Той не поддържа връзка с никой от близките си. Робърт официално е черната овца в семейството.“ Но ако семейството му се състои от сериен изнасилвач, пачавра, която продава по телефона секс на непознати, и побойник расист, член на Националния фронт…

Саймън усети как го обзема възбуда — в главата му се раждаше нова теория. Ако Робърт Хауърт бе черната овца в такова пропаднало семейство, не означава ли за човек с нормална етична преценка, че той всъщност е бил бяла овца? Единственото добро нещо, произлязло от лошо семейство?

Саймън умираше от желание да поговори с Чарли. Нейният скептицизъм бе сериозно изпитание за всичките му теории. Без нея все едно му липсваше половината мозък. Сигурно грешеше, но все пак… дали би могло Робърт Хауърт, знаейки какво прави брат му Греъм с тези жени, да е решил да издири поне някои от тях и да се опита да им помогне?

Защо просто не е отишъл в полицията? — би попитала Чарли.

Защото някои хора никога не биха направили това. Да издадеш на полицията член от семейството? Не; прекалено голямо предателство, прекалено шумно.

Колкото повече се стараеше да разгроми теорията си, толкова по-упорито тя размахваше крила и се опитваше да полети. Ако Робърт е знаел за изнасилванията, но не е могъл да се преодолее и да съобщи за тях в полицията, сигурно се е чувствал още по-виновен. Възможно ли е да е превърнал в своя мисия идеята да компенсира по някакъв начин жертвите на Греъм?

Не, тъпако. Робърт Хауърт е изнасилил Пру Келви. В това няма съмнение.

— Наоми не разсъждава трезво в момента — каза с плачлив глас Ивон Кочин. — Способна е на всякаква лудост.