Софи Хана - Ранима близост

Мълча. Боя се да не е полудяла.

— Ще те оставя на стоянката за такси.

— Но от къде… какво…?

Върви към портата ти, към пътя. Няма да спре, за да отговаря на въпросите ми.

— Чакайте — викам след нея и тичам да я настигна. — Идвам с вас. — Стоя, където Джулиет стоеше в понеделник. Сержант Зейлър стои на мястото, където бях аз. Хореографията е същата, изпълнителите са други.

— Това би било неразумно и от твоя, и от моя гледна точка — възразява тя. — Поставяме на карта твоя живот и здравето ти, и моята кариера.

Ако отида с нея на онова място, където и да е то, и видя онзи мъж, после каквото и да се случи, никога няма да се смятам за страхливка.

— Не ме интересува — заявявам аз.

Чарли Зейлър вдига рамене.

— И мен — признава тя.

8 април 2006

— Някой да е виждал Чарли? — викна Саймън. Толкова беше притеснен, че не можа да изчака Селърс и Гибс да се приближат още няколко метра, ами надигна глас по-високо от обикновено.

— Тъкмо теб търсехме — Селърс спря до машината за напитки до вратата на стола и пъхна ръка в джоба за монети.

— Нещо става с нея — каза Гибс. — Нямам представа какво. Говорих с нея преди малко…

— Спомена ли истинското име на Робърт Хауърт?

— Да, бях започнал да й…

— По дяволите! — Саймън потърка замислено ръба на носа си. Това бе сериозен проблем. Какво да разкрие от него пред Селърс и Гибс? Лаурел и Харди, помисли си той. Но се налагаше да им каже.

— … Тъкмо й съобщавах, че истинското име на Хауърт е Робърт Анджили и тя хукна — обясняваше Гибс. — Напусна сградата, влезе в колата и замина. Никак не изглеждаше добре. Какво става?

— Не можах да я намеря. И вас не можах да ви намеря — свъси вежди Саймън. — Мобилният й телефон е изключен. А тя никога не го изключва — познавате Чарли, държи винаги да е във връзка и никога не заминава, без да ми каже къде. Затова се обадих на сестра й.

— И? — подкани го нетърпеливо Селърс.

— Лоша работа. Тази отпуска, която Чарли наскоро прекъсна и трябваше да прекарат в Испания…

— Е, не са ли я прекарали в Испания? — учуди се Гибс, той си знаеше, че сержант Зейлър се е върнала от Испания, когато случаят Робърт Хауърт започна да става прекалено заплетен.

— Хотелът не ставал, затова тя и Оливия го напуснали и си направили резервация на друго място: Луксозни бунгала „Силвър Брей“ в Шотландия.

Селърс рязко вдигна глава и разля горещия шоколад по пръстите си.

— По дяволите! — изсъска той. — Бунгалата „Силвър Брей“ ли? Същите, които върти братът на Робърт Хауърт ли? Аз току-що написах това име в бележника си, преди десет минути.

— Същите — мрачно потвърди Саймън. — Оливия смята, че Чарли и Греъм Анджили са… започнали някаква връзка.

— Та тя едва ли е прекарала там повече от ден!

— Знам. — Саймън реши, че не е нужно да разправя на Селърс и Гибс останалата част от историята, която чу от Оливия Зейлър: че Чарли си бе измислила несъществуващ интимен приятел на име Греъм, за да накара Саймън да ревнува, и когато срещнала един истински Греъм, побързала да се възползва от шанса да превърне измисления Греъм в истински. Всичко това му идваше в повече и не можеше да разсъждава над него сега.

Реши да се придържа към фактите.

— Наоми Дженкинс погрешка ни даде визитна картичка на бунгалата „Силвър Брей“, когато дойде в понеделник да съобщи за изчезването на Хауърт. Мислеше, че ни дава своя визитка. Чарли задържа картичката, след като Наоми си отиде — показа ми я и спомена, че имало някаква специална оферта в момента. Очевидно след като са видели, че хотелът в Испания е пълен боклук, тя се е сетила за бунгалата.

— Чакай малко — обади се Гибс и посегна към чашата на Селърс. Селърс въздъхна, но му я даде. — Значи Наоми Дженкинс е имала визитка на брата на Хауърт? Да не би да е знаела в такъв случай истинското име на Хауърт? Запознавала ли се е със семейството му?

— И тя не отговаря на мобилния си телефон — каза Саймън. — Но според мен не е знаела. Отчаяно искаше да започнем да търсим Хауърт и да го намерим колкото може по-скоро. Ако знаеше, че има брат — или че си е сменил името, — щеше да ни каже, когато дойде в понеделник. Каза ни всичко, което знаеше, за да ни помогне да го намерим.

— Сигурно е знаела — настоя Селърс. — Не може да е съвпадение. Какво? Ей така случайно си носи в чантата визитна картичка на брата на своя любовник, макар да не знае, че е такъв? Глупости!

Саймън кимаше.

— Не е съвпадение. Изобщо. Току-що погледнах уебсайта на „Силвър Брей“. Познайте кой го е правил?