Софи Хана - Ранима близост

— Сержант Зейлър, за бога! — Гибс се беше материализирал в коридора.

Чарли се завъртя на пети и застана с лице към него.

— Ако още веднъж те хвана да ми подслушваш телефонен разговор, ще ти отрежа топките с нож за пържола, ясно ли ти е?

— Не съм…

— И да не съм те чула да ми държиш сметка къде съм и какво правя! Ясно?

Гибс кимна, целият почервенял.

— Така. — Чарли пое дълбоко въздух. — Хубаво. Казвай сега какво си научил за Робърт Хауърт.

— Ще ти хареса. — За първи път от седмици Гибс изглежда нямаше нищо против да съобщи някому добра новина. Ако трябваше да залага, Чарли щеше да се обзаложи, че настроението на Гибс ще се влоши, а то изведнъж се подобри. Дали пък да не го кастри по-редовно? — Джулиет Хауърт е казала истината: развратна майка със собствен секс телефон, баща, активно ангажиран в крайнодясната политика, по-голям брат, разведени родители, училището в Гигълсуик…

— Ами фамилното име? — прекъсна го Чарли.

Гибс кимна.

— Това е причината, поради която не можехме да намерим нищо за миналото му: кръщелното му име не е Робърт Хауърт. Сменил си е името.

— Кога?

— И това е интересно. Три седмици, след като се е запознал с Джулиет в магазина за видеотехника. Но аз говорих с родителите й, със семейство Хесълхърст — те го познават единствено като Робърт Хауърт. Така им се е представил.

— Значи е планирал смяната на името от преди това мислеше на глас Чарли. — И е било много преди да изнасили Пру Келви. Да не е имал криминално досие, от което е искал да се отърве?

— Не. Нищичко. Чист като новородено.

— Е, защо му е трябвало да си сменя името тогава? — недоумяваше Чарли. — Дали заради манията му по Брануел Бронте?

— Израсъл е на Хауърт Роуд. Номер петдесет и две. Новото му фамилно име всъщност е името на улицата на стария му адрес. Със или без криминално досие, явно е имал нещо за криене.

— Защо, да го вземат мътните, не дойде на себе си, та да можем да го разпитаме? — изръмжа Чарли.

— Може и да се събуди, сержант.

— Ами! Продължава с епилептичните припадъци. Всеки път, като говоря със старшата сестра, тя ми реди нещо ново и ужасно: ту тонзиларна херния на малкия мозък, ту хеморагична тонзиларна некроза. Това термини за лаици ли са? Ясно е, че си отива, де — въздъхна тя. — Значи все пак кръщелното му име е Робърт? Ти каза „новото му фамилно име“.

— Да — отвърна Гибс. — Роден на девети август 1965 година. Робърт Артър Анджили. Необичайно име, нали? Сержант? Какво…?

Тя хукна по коридора и изчезна през двукрилата врата, която водеше към приемната, а Гибс успя само да я изгледа с отворена уста. Да я последва ли? След няколко секунди реши, че се налага. Не му хареса как изглеждаше, преди да хукне: бяла като платно. Изплашена едва ли не. Какво толкова й беше казал? Или може би той нямаше нищо общо с тази работа? Бе дочул края на телефонния й разговор, когато тя сподели, че всичко е наопаки в главата й.

Малко беше гузен, задето си бе изливал лошото настроение не само върху Уотърхауз и Селърс, но и върху сержант Зейлър. Най-много отнесе Селърс, ама той пък си го заслужава. Сержант Зейлър беше жена; жените мислят по различен начин. Нея трябваше да пощади.

Гибс мина бегом покрай приемната и изскочи на стъпалата, но закъсня. Чарли вече бе в колата и излизаше от паркинга на шосето.

Събота, 8 април

Във филмите преследването на кола винаги изглежда трудно. Ако шофьорът отпред знае, че го следят, прави резки завои по скрити странични пресечки, изскача в разни ниви, лети за кратко във въздуха, което накрая завършва с метални трясъци и пожари. Ако преследваният не знае, тогава се появяват други препятствия: светофари, които светват червено в най-неподходящия момент, големи тирове, които задминават преследвача и закриват цялата му видимост.

Аз обаче имам късмет засега. Нищо от тези неща не ми се е случило. Карам след сребристото ауди на сержант Зейлър. Минах покрай нея, като отивах към полицейския участък да говоря именно с нея. Тя отфуча в обратна посока, явно много бързаше. Аз направих обратен завой с три маневри насред улицата, като блокирах движението и в двете посоки, и потеглих след нея.

Чарли Зейлър май не ме е забелязала. През цялото време, докато излязохме от центъра на града, карах точно зад нея. Шофьорите в Спилинг не те изпреварват, само и само да се заврат пред твоята кола. Повечето хора са се запътили към някой местен базар за антики или произведения на занаятите. Единственият шофьор на пътя, който кара припряно, е сержант Зейлър. И аз, защото не искам да рискувам да я изгубя от погледа си. Внимавам да не се увеличи дистанцията между моята кола и нейната. Ако тя изпревари някого, аз веднага правя същото и се държа плътно зад нея.