Софи Хана - Ранима близост

— Никаква представа — сви рамене Селърс.

Гибс обаче реагира светкавично:

— Най-добрата приятелка и квартирантка на Наоми Дженкинс проектира интернет сайтове.

— Уцели от раз — кимна Саймън. — Ивон Кочин. Тя е направила уебсайта на „Силвър Брей“. Тя е направила и сайта на Наоми Дженкинс, за бизнеса й със слънчеви часовници. — Почака с надеждата да види по лицата им прозрение, но видя само недоумение. Явно не бяха дозрели. Саймън имаше нюх за заплетените ситуации, а те не, това беше причината.

— Слушайте — започна той, — Робърт Хауърт е изнасилил Пру Келви. Това е доказано. Също така знаем, че не е извършил другите изнасилвания. Не е изнасилил Наоми Дженкинс, нито Санди Фрийгард, но някой го е направил, някой, с когото Хауърт е работил, тъй като сцената на местопрестъплението е идентична.

— Искаш да кажеш, че е брат му Греъм Анджили? — попита Селърс. Той все още чакаше Гибс да му върне чашата.

— Адски се надявам да греша, но едва ли. Ако Анджили е другият изнасилвач, това би обяснило от къде знае толкова много за Наоми Дженкинс. В нейния уебсайт има лична информация, адресът й е там, понеже това е и бизнес адресът й. Убеден съм, че точно по този начин я е избрал за жертва: от списъка на предишните клиенти на Ивон Кочин. Ако Кочин е направила сайта на Дженкинс преди този на Анджили, спокойно може да му е казала да погледне някои сайтове, проектирани от нея — да види как работи.

— Мамка му — тихо изруга Селърс.

— Пру Келви и Санди Фрийгард — започна Гибс.

— Санди Фрийгард е писателка и си има собствен уебсайт, съдържащ лична информация и снимки, също като на Дженкинс. А компанията, за която е работила Пру Келви, има отделна уебстраница за всеки член от персонала си, в която се дава лична и професионална информация, има и снимка. Ето как Анджили и Хауърт са узнавали толкова много за тях.

— Наоми Дженкинс е била изнасилена преди Келви и Фрийгард — отбеляза Гибс.

— Именно. — Саймън бе минал по същия път на логиката само преди минути. — Може да е била повратната точка за Анджили и Хауърт. Те продават билети за изнасилвания на живо поне от 2001 година насам. Знаем това от датата в разказ номер трийсет и едно. Както и да са подбирали жертвите си в началото, всичко се е променило, предполагам, когато Анджили си е направил уебсайт за комплекса с бунгалата. Ако Ивон Кочин му е казала да погледне някои сайтове, изработени от нея, включително сайта на Наоми Дженкинс…

— Доста голямо ако — вметна Селърс. — Ами ако сайта за бунгалата е направен преди този на Дженкинс?

— Ще проверя — вдигна рамо Саймън. — Но едва ли. Така Греъм Анджили е разбрал за Наоми Дженкинс. Сигурно е осъзнал, че в интернет има още стотици потенциални жертви със свои собствени сайтове. Но не е могъл да изнасилва само жени, за които Ивон Кочин е правила дизайна, нали? Би станало прекалено очевидно, твърде рисковано. Така двамата се разделят — той и Хауърт — и започват да търсят сайтове на успели в професията си жени…

— Със снимки, за да са сигурни, че им харесват — добави Гибс. — Копелета извратени.

Саймън кимна.

— Сайтът на Санди Фрийгард е направен от „Пегас“. Друга компания е изработила сайта на фирмата, за която е работила Келви — току-що говорих със заместник-директора по телефона.

— И как се вмества сержантът в тази схема? — попита Селърс. Пръстите му претърсваха джоба за още монети, но напразно. Гибс бе изпил горещия му шоколад и го доказваше с тънката ивица кафеникава пяна по горната си устна.

— И дотам ще стигна след малко — обеща Саймън, макар да му се искаше да отлага колкото се може размислите върху тази страна на нещата. — Наоми Дженкинс е взела визитката на „Силвър Брей“ от Ивон Кочин. Нямала е никаква представа, че бунгалата може по някакъв начин да са свързани с Робърт Хауърт.

Селърс и Гибс го погледнаха скептично.

— Помислете малко. Кочин работи успешно с Греъм Анджили. Помогнала му е да развие бизнеса си. Той непременно би й пратил куп картички, за да ги раздава на хората. Наоми е взела една и си е помислила — както всеки би си помислил, — че „Силвър Брей“ е просто курорт, за който нейната приятелка е проектирала уебсайт. Изобщо не е знаела, че братът на нейния женен приятел е собственик и управител… — гласът на Саймън заглъхна.

— Нито, че същият този брат е мъжът, който я е отвлякъл и изнасилил — довърши Гибс.

— Точно така. В този случай няма съвпадения, нито едно. Всяко нещо в тази бъркотия има своето логично обяснение, всичко е свързано — Дженкинс, Хауърт, Анджили, Кочин, визитката…