Софи Хана - Ранима близост

— Искам да видя Робърт, защото трябва да говоря с него — отвръщам аз. — Налага се да му обясня нещо. Нещо лично, което е само между нас двамата. — Само ние двамата, Робърт и никой друг. Винаги съм искала това.

8 април 2006

Започваше да се смрачава, когато пристигнаха. Чарли не спря където би трябвало — в кръглия, посипан с чакъл паркинг, предназначен за колите на гостите. Вместо това се качи върху тревата и усети приглушения сблъсък на гумите с почвата. Продължаваше да натиска педала за газта. В главата й имаше една-единствена мисъл — да продължи да кара, да продължи да гледа напред и да не си позволява много да мисли. Колко ли пъти се бе питала и за жертвите, и за извършителите на насилие — как са го направили, как са продължили живота си след това? Сега разбра — номерът беше да избягваш, на всяка цена, да погледнеш картината в нейната цялост. Да избягваш да видиш себе си в нея.

Чарли блъсна с крак спирачката едва когато синята сводеста врата се изпречи току пред предното й стъкло. Бунгалото, в което бяха двете с Оливия. Неотдавна се беше облягала на тази врата, пушеше цигара и разговаряше със Саймън по телефона, докато Греъм я чакаше в нейното легло. Много лесно можеше да продължи мисълта с: „А сега…“, но Чарли нямаше да падне в този капан. Започне ли да свързва миналото с настоящето и бъдещето, щеше отново да загуби контрол над себе си, а тя не можеше да поеме този риск. Дойде тук, за да измъкне нужната информация от Греъм и Стеф; върху това трябваше да се съсредоточи.

Чу пресекливото дишане на Наоми, което се оказа в хармония с нейното, и това й напомни, че не беше сама в колата.

— Това е — прошепна Наоми. — Бунгалото, което видях през прозореца. — После посочи към съседното бунгало, което беше по-голямо от това на Чарли и Оливия и имаше правоъгълна врата с кремав цвят и прозорци със същия цвят на рамките. — А това е бунгалото, в което ме изнасилиха. Ето го прозореца.

Чарли не си направи труда да я попита дали е сигурна. Наоми се оглеждаше с широко отворени очи, сякаш се опитваше да запомни всяка подробност за някакъв бъдещ тест. Чарли се зачуди как ли би се чувствала сега, ако и тя бе изнасилена от Греъм, а не се бе втурнала да флиртува с него, да го съблазнява…

Силно тропане по прозореца на колата я накара да подскочи. Кокалчета и гривни тропаха по стъклото, мярнаха се нокти с розов лак. Стеф.

— Коя е тази? — нервно попита Наоми.

Сбърка, като дойде тук. Поредната грешка. Чарли не беше в състояние да разпитва Стеф, нито да вдъхне увереност на Наоми. „Трябва да се обадя на Саймън“, помисли тя и после: „Не мога. Вече ще е разбрал. Няма начин да не е разбрал.“ Натисна копчето за отваряне на прозореца. Нахлу студен въздух. Наоми се сгуши на седалката си и обгърна тялото си с ръце.

— Какво, по дяволите, вършите? — попита Стеф. — Тук не е място за паркиране. Не може да газите така тревата с колата си.

— Късно ме предупреди — каза Чарли.

Стеф засмука горната си устна.

— Къде е Греъм?

— И аз това щях да питам.

— Стига глупости! Аз мислех, че е при теб. Мислех, че двамата си прекарвате чудесен романтичен уикенд заедно. Поне той така ми заяви. Не ми казвай, че е забърсал някоя друга по пътя. Типично за него — тя скръсти ръце.

За Чарли нямаше съмнение, че това не беше игра.

— Значи не е тук — заключи тя.

— Доколкото знам, трябва да е у вас. Какво искаш всъщност?

Чарли усети ужасения поглед на Наоми да пробива дупки в кожата й. Не можеше да я погледне и затова не сваляше очи от Стеф. Трябваше предварително да каже на Наоми за връзката си с Греъм, трябваше да се досети, че Стеф ще подхване темата. Но това означаваше да премисля ходовете предварително, а дори Чарли не бе толкова самоубийствено настроена, че да допусне това в момента.

Чарли отвори вратата и излезе на студа. Вече не валеше, но тревата беше мокра, мокри бяха и покривите на колите на паркинга. Стените на бунгалата бяха нашарени с тъмни влажни петна. Дори въздухът изглеждаше по-гъст поради голямата влажност.

— Да поговорим в административната сграда — предложи Чарли. — Да не безпокоим гостите ви.

— За какво? Нямам какво да си говоря с теб.

Наоми излезе от колата — бледа и сериозна. Чарли наблюдаваше изражението на Стеф — раздразнението бе заменено от шок.

— Позна ли Наоми?

— Не — отрече Стеф, но твърде бързо, твърде механично.

— Напротив, позна я. Греъм я е изнасилил в онази сграда — посочи Чарли. — Имало е зрители — мъже, които са вечеряли. На бас, че ти си сготвила храната. Прехвалените ти домашно сготвени ястия.