Софи Хана - Ранима близост

Не мога да повярвам, че още не се е досетила. Нали уж е следовател. Но тя не те познава, Робърт — затова изостава така. Затова и аз не можах да подредя мозайката, когато за първи път говорих с Джулиет в полицията. В онзи момент жена ти те познаваше по-добре от мен.

Но вече не.

— Джулиет знаеше какво се е случило с мен, защото същото се е случило и с нея. — На глас ли го казах? Да, май беше на глас. — Мъжът, Греъм Анджили, е изнасилил и нея.

— Какво? — Сержант Зейлър спира на банкета. Изтръпвам от скърцането на гумите.

— Помисли. Всички изнасилени от Греъм Анджили са жени с успешна кариера. И Джулиет е била такава преди нервния си срив. Затова го е получила — защото е била изнасилена. Била е вързана за същото легло, за което бях вързана и аз, на същата сцена, полуетаж или каквото е там. Сигурно е имало и публика — мъже, които ядат и пият. И докато е била вързана за онова легло, е виждала същото, което виждах и аз през прозореца. Направила е модел на бунгалото, което е виждала. Сложила го е на показ в шкафа си в хола. — Спирам да си поема дъх.

— Продължавай — няма търпение сержант Зейлър.

— Нямала е представа, че Робърт е знаел какво се е случило с нея, затова не е имала основания да предполага, че малката глинена къщичка със синя сводеста врата ще му е позната… И тя като мен не е казала на никого какво са й сторили. Срамувала се е. Не е лесно от успял човек, на когото завиждат, да се превърнеш в някой, достоен за съжаление.

— Но Робърт е знаел, нали? И когато се е запознал с Джулиет в онзи магазин, това не е било случайна среща.

— Точно така. Както не беше случайна и срещата му с мен на онази бензиностанция. Сигурно и двете ни е следил със седмици, може би дори месеци. Санди Фрийгард също. Нали ми каза, че тя блъснала колата си в неговата? Бил е в такава близост, защото я е следял. Това е била схемата: брат му ни изнасилва, а после Робърт ни следи, докато успее да симулира случайна среща.

— Защо? — Сержант Зейлър се навежда към мен, сякаш ако намали разстоянието помежду ни, ще може по-лесно да измъкне отговора от мен. — Защо е искал да се срещне и да завърже любовна връзка с жертвите на брат си?

Аз мълча.

— Наоми, трябва да ми кажеш. Мога да те обвиня във възпрепятстване на следствието.

— Обвини ме ако щеш в държавна измяна. Много ми пука.

Чарли Зейлър въздъхва.

— Ами Пру Келви? Тя не се вмества в схемата. Робърт я е изнасилил и тя го е видяла, преди да й сложи маската за очи. Нея не е можел да следи и да симулира случайна среща, не е можел да й стане интимен приятел.

— Джулиет се е опитала да убие Робърт, защото е разбрала, че той през цялото време е знаел за нейното изнасилване. Вероятно единствената причина, поради която е била в състояние да се омъжи за него и дори да го гледа в лицето, е било убеждението й, че той не е знаел и никога няма да узнае. В неговите очи тя е била човек с неопетнено достойнство, а не изнасилена и предизвикваща отвращение жена; била е, каквато е била преди. Но Робърт е знаел и тя е разбрала това, разбрала е, че я лъже от години, като я е оставил да си мисли, че тайната й е погребана завинаги, а всъщност през цялото време… — преглъщам с усилие, опитвайки се да запълня празнината в гърдите си. — Мислила е, че през цялото време й се е подигравал зад гърба, че връзката му с нея е била подигравка. Знаейки тайната й, той е можел да упражнява власт над нея, власт, която можел да използва когато си поиска, или да си я пази в резерв колкото време иска. Не е било нужно да й казва, че знае, докато не е готов, не е било нужно изобщо да й казва, ако не иска.

Чарли Зейлър свъсва вежди.

— Казваш ми как е било или как Джулиет го е възприемала?

— Как тя го е възприемала. Обяснявам защо се е опитала да го убие.

Тя кимва.

— Няма да говоря повече с нея, с Джулиет. Онези разговори… повече не искам да разговаряме.

Жена ти съвсем се е побъркала, Робърт. Но няма нужда да ти го казвам, нали? Защо да говорим за очевидното? Досега тя се задоволяваше само да ме влудява с идиотските си двусмислици. Ако разговарям с нея отново, ще стане по-недвусмислена, ще развихри в пълен мащаб омразата си към мен. Ще започне да ми казва разни работи, а аз не мога да го допусна. Следващия път, като дойда в болницата, искам да ти кажа всичко, което съм разбрала със сърцето и душата си, а не онова, което ще ми кажат. Има голяма разлика — това е разликата между силата и безсилието. Знам, че ти ще разбереш, дори сержант Зейлър да не успее.

— Как е разбрала Джулиет, че Робърт знае? — пита ме тя. — Знаеш ли и това? — Неловка тишина изпълва колата, но аз твърдо съм решила да не я нарушавам. — Наоми, сега не е моментът да мълчиш! Господи! От къде е разбрала? Защо му е на Робърт да излиза с жени, изнасилени от брат му? Защо? — Тя чуква таблото на колата с ноктите на пръстите си. — Знаеш ли, всичко, което току-що ми каза за Джулиет, може да се каже и за теб. И ти не си знаела, че Робърт знае за случилото се с теб. Но е знаел. Може би ти си тази, която има чувството, че Робърт ти се е присмивал зад гърба, упражнявал е някаква извратена власт над теб и те е манипулирал. Може да искаш да му отмъстиш и затова да настояваш да отидеш в болницата — за да довършиш започнатото от Джулиет.