Джеймс Хол - Профил на убиец

— Открих ги! — извика от кухнята Норман.

Тя взе автомата и на излизане от спалнята се блъсна в стареца.

Шестдесетина-седемдесетгодишен, с хлътнали гърди и сива коса. Широки жълти сърфистки шорти и авиаторски слънчеви очила.

— Здрасти — поздрави той. — Изглеждам ли ти модерен в новите си дрехи?

Ема насочи автомата към него и бавно заотстъпва назад.

Старецът затвори предната врата и спусна резето. После повдигна крак и изтупа босото си стъпало.

— Проклет пясък — каза старецът. — Влиза в чаршафите, не можеш да спиш.

Той вдигна другия си крак, изчисти го и влезе покрай Ема в кухнята.

Норман слизаше от печката с кошница в ръце. По начина, по който я държеше, Ема можеше да прецени, че е тежка. Дженифър стоеше на прага на другата спалня с револвера в дясната си ръка. Беше зяпнала.

— Не мърдай, смотаняко — нареди Ема, ала старецът като че ли не я чу.

Той спря да разгледа пистолета, който Норман бе оставил на плота. Свали си очилата и ги хвърли до оръжието.

— Хубав пистолет. Твой ли е?

Норман кимна и погледна Ема, за да види как да реагира.

— Не мърдай, по дяволите — повтори тя. — Последно предупреждение.

Старецът се приближи до Норман, постави ръка върху ръба на кошницата, наклони я напред и надникна вътре.

— Леле! — ахна той. — Тук е фрашкано с мангизи.

Обърна се, отвори вратичката на хладилника и извади кана с лимонада. Повдигна я към устните си, наведе я и отпи. Когато свърши, погледна към тримата, избърса уста и рече:

— Къде ми е доброто възпитание? На някого пие ли му се?

— На мен не — отвърна Дженифър.

Норман поклати глава.

— А на теб, млада госпожице? — протегна каната към Ема старецът.

— Това ли е, Норман? Това ли са всички пари?

— Така изглежда.

— Тогава да си вървим.

— Ами той?

Хванал кошницата с една ръка, Норман се пресегна и взе пистолета си.

— Не можем просто да го оставим — каза Ема.

— Този път улучихте десетката — заяви старецът. — Радвам се за вас. Наистина. Ние също се натъкнахме на малко сухо. В момента се валяме в пари. Явно тук растат по дърветата. Нямам търпение да дойде есента. Сигурно ще е забавно.

— Той е побъркан — рече Дженифър.

— Стар е — поправи я Норман. — Не е побъркан.

— Изсипи парите в чувала за боклук, Норман. Върни кошницата, където си я намерил. Обичам да оставям чисто след себе си.

Когато той се подчини, Ема се приближи до стареца и притисна дулото към гърба му.

— Недей, Ема — помоли я Дженифър. — Безобиден е.

— Спокойно може да ни разпознае.

— Няма. Погледни го, един нещастен дъртак. Мозъкът му се е разбърникал в черепа му. Няма да даде показания против никого.

Старецът пристъпи към Дженифър и протегна ръка към револвера.

— Къде ли не го търсих. Къде беше?

— Хайде, Норман, нарамвай чувала с парите и да ни няма.

Той погледна стареца, после Ема, обърна се и излезе през задната врата.

— Какво ще правиш, Ема?

Старецът продължаваше да разглежда пистолета.

— Моят е, да — каза той. — Същият сериен номер, малката драскотина на ръкохватката. С тоя патлак сме стари познати. Много, много стари.

Дженифър се опита да издърпа револвера от него, ала той не го пусна.

На улицата се разнесоха гласове. Ема рязко се завъртя и надникна през предния прозорец. Натоварени с плажни хавлии, Александра Рафърти и някакъв мъж тъкмо влизаха в двора.

— Хайде — каза тя. — Да се махаме от тук.

Дженифър още веднъж се помъчи да освободи оръжието от ръката на стареца, ала не успя.

— Господи боже, Дженифър, хайде! Остави го. Остави му проклетия револвер.

— Много ни уплаши, татко, да избягаш така.

— Бях жаден — отвърна той. — Пиеше ми се лимонада.

През стената се чуваше тананикането на Джейсън под душа. Баща й лежеше на леглото си и зяпаше тавана. Алекс стоеше на прага.

— Само се обърнахме, и ти изчезна. Много се разтревожихме, татко. Разбираш ли защо?

— Помислили сте, че съм се изгубил.

— Да. Уплашихме се. Не може просто така да изчезваш, нали?

— Добре.

— И защо беше заключил вратата, татко? Защо?

— Винаги заключвам вратите. За сигурност. Така защитавам семейството.

Александра дълбоко си пое дъх.

— Имаме ли много пари? — Той я погледна, после отново отправи очи към тавана.

— Какво имаш предвид, татко?

— Имам предвид пари. Сухо, мангизи. Твърда валута. Имаме ли много?

— Имаме, да, но не много.

— Тук парите растат по дърветата, знаеш ли?

— Какво искаш да кажеш, татко?

— Нищо. Абсолютно нищо.