Джеймс Хол - Профил на убиец

След това беше неин ред да направи същото. Задъханият трепет на откритието, милването, галенето, прокарването на пръсти по този непознат терен, по падините между ребрата му, по твърдите зърна на гърдите му, по мускулите му, по космите от пъпа до слабините му, по този мъж, който й се откриваше, който лежеше по гръб и се наслаждаваше на докосването й, уязвим и сигурен едновременно.

Когато бурята най-после стигна до сушата, вихрите й брулиха къщата само за миг-два, после ги обгърна дъждът. Капките внезапно забарабаниха по ламаринения покрив, сякаш от стратосферата се сипеха монети. Все по-високо, докато накрая заглушиха всички останали звуци.

Двамата яхнаха гребена на шума и се скриха в глъбините му. Александра усети, че я напуска онзи страх, който толкова отдавна бе стаила в душата си.

Тя беше върху Джейсън и контролираше положението, беше по хълбок и по гръб, и той проникваше в нея. Алекс се разтваряше за него, привличаше го все по-дълбоко, докато двамата се сляха и остана само безсловесна топлина и вибриране. Топеше се твърдият възел в гърдите й. После всичко свърши също толкова бързо, колкото бе започнало и бурята продължи навътре към сушата. Ала тогава вече не им трябваше нейната закрила.

Бяха навлезли в тези дълбоки води и сега се мъчеха да останат на повърхността, кроул, бруст и бътерфлай, гмуркане и изплуване, стройни тела в безвъздушното море. Час, може би два, не знаеха. Той я гонеше, тя го гонеше, двамата се плъзгаха във водата. Милувките, пъшкането. Задъхването. Вдигането на възглавниците от пода.

— Умори ли се?

— Още не. А ти?

— Не знам. Изтръпнала и уморена едно и също ли е?

— О, не. От мен ли си изтръпнала?

— Ще ти кажа, когато толкова изтръпна, че повече не мога да продължавам.

И тя се наслаждаваше, доставяше наслада на него и на нещо извън тях. Плът и нервни окончания. Разтърсващо задъхване и свободно плаване в атмосферата. Сън, продължил един час и дълбок петнадесет километра, мъчително събуждане. През завесите се процеждаха първите лъчи, синя светлина, идеален въздух, протягане и прозявка. Алекс се чувстваше преизпълнена с нещо толкова ново, толкова необяснимо, че трябваше да се напрегне, за да си спомни коя е и къде се намира.

Ема остави хлебарката да пълзи по пастелнорозовия парапет на верандата. Отпусна й много от зеления конец. Насекомото бясно размахваше пипала, завладяно от необичайна нервност. Прекалено на открито. Прекалено на слънце.

— Какво чакаме?

Норман носеше черни боксерки, които сутринта бе купил от един магазин оттатък шосето. Жълта фланелка, последна мярка. Стоеше на верандата на третия етаж на „О-ла-ла“, тяхната къща за седемстотин долара на ден. Четириетажна, с две огромни спални, кула и две веранди, които опасваха втория и третия етаж. С електроуредите и картините, които можеше да открадне от къщата, Ема щеше да живее цяла година.

Оттатък улицата и две къщи по-близо до плажа се намираше Чатауей. Готино малко бунгало, в което бяха скрити два милиона долара. Автоматът на Ема с лъскавото му дуло лежеше в краката й, пистолетът — върху яркозеления стол. С боеприпасите, които беше взела, можеха да издържат едномесечна обсада от опълчението на Монтана. Или да изстрелят толкова много куршуми срещу къщата оттатък улицата, че стените й да се разпаднат.

— Какво си се разбързал, Норман? Да не би изведнъж да ти се е прищяло да се върнеш в Маями? Липсва ти мръсотията, нали? Липсват ти пукясалите псета, дето се разлагат на улицата, кофите за боклук, дето преливат от новородени бебета, а? Вонята в коридора, денонощно виещите полицейски сирени. Кажи ни, Норман. Искаме да чуем, нали, Дженифър? Искаме да разберем защо някой толкова бърза да напусне това място и да се върне в гадния Маями.

— Да, Норман, защо?

Откъм Залива духаше прохладен ветрец и развяваше гъстата златиста коса на Дженифър.

— Престанете — каза той.

Дженифър също си бе купила нови дрехи, дълга до глезените пъстра рокля с дълбоко деколте, тюркоазени обеци, сандали и бейзболна шапка с избродиран надпис „СИСАЙД“. Отиваха й. Тя спокойно се усмихваше. Ема привлече погледа й и й намигна. Дженифър й намигна в отговор.

Тъмнокожото момиче носеше светлокафяв анцуг с емблемата на курорта. Нищо луксозно, но въпреки това я караше да се чувства добре, нова дреха, ново начало. Неочаквана промяна на посоката в живота й. Чисто новата Ема Лий Потс дълбоко си поемаше дъх и се канеше да се развихри.

Предишната нощ с Дженифър бяха спали на голямото легло. За пръв път и двете спяха с жена. Отначало започнаха несръчно, Ема се пресегна, докосна я по хълбока, Дженифър уплашено се отдръпна, двете се смутиха, започнаха да се извиняват, после дълго лежаха в неловко мълчание.