Джеймс Хол - Профил на убиец

После й хрумна, че познава тялото на Джейсън по-добре, отколкото това на мъжа си. Неговите силни и слаби места, бързината му. Познаваше мириса му в покой и след продължително физическо усилие. Дъха му, когато се напрягаше и когато бе спокоен. От десетките тренировки през последните няколко години, без да го прави нарочно, Александра беше опознала мускулите и жилите му, пръстите, ноктите и тъмните косъмчета на китките му.

В известен смисъл познаваше тялото му по-добре от своето. Безброй пъти го бе виждала стремглаво да се носи насреща й, да изисква от нея светкавична прецизна реакция. Беше се научила да чете езика му, да предусеща настроението му, желанията му, вероятността да свърне наляво или надясно, да се наведе надолу. Познаваше го така, както фигуристката познава отдавнашния си партньор.

Тя протегна крака, изпъна пръсти. Неубедително се прозя, намести се по хълбок и се загледа през прозорец в неравномерно пулсиращата светлина. Вятърът издаваше звуци между къщите като ранено животно. Във въздуха тегнеше някакво напрежение. Нещо не на място. Зажадняла тишина, която изпълваше къщата.

Алекс се надигна и стана. Носеше една от фланелките на Джейсън. Тя вдигна дясната си ръка и допря нос до памучния ръкав. Дълбоко под мириса на праха за пране се криеше уханието на неговия афтършейв и на мъжката му пот.

За миг застана до прозореца. Три светкавици непосредствено една след друга разцепиха небето на юг. Ала без гръмотевици, без дъжд. Без да разредят напрежението, което стягаше тъмните висини.

Изведнъж за няколко секунди на мимолетната светлина тя отново се превърна в онова момиче, много отдавна изправено до прозореца на вилата, което после бе станало сегашната жена, разкъсваща се между тези две състояния. Както се бе разкъсвала през целия си живот, никога напълно едната или другата. Нито тогава, нито сега. Цял живот на несигурност, на неудобство в собственото й тяло, в собственото й сърце.

Александра се извърна от прозореца, дълбоко си пое дъх, бързо пристъпи към прага и без да се замисля какво ще направи или ще каже, отвори вратата.

И той беше там, застанал на крачка от нея, с очи, проблеснали на светлината на далечна светкавица, с полуусмивка на устните, неподвижен — сякаш пуснал корени в дъските на пода, сякаш расъл там от години в очакване Алекс най-после да събере смелост.

— Джейсън?

— Ти кого очакваше?

— Откога си тук?

— От години.

Тя пристъпи напред, Джейсън разпери ръце и я пое в топлата си прегръдка. Притиснаха се един към друг в мрака и далечният грохот над Залива се сля с туптенето на сърцата им. На улицата издрънча нещо като метал в метал.

Вятърът духаше откъм морето и силно миришеше на дъжд. От плажа се разнесе вой като зловещ плач на кит, минаващ в опасна близост до брега.

Алекс не беше готова за това, за този бавен танц назад към леглото. Бе прекалено дезориентирана, прекалено крехка, прекалено смутена, прекалено гневна. Ала не се съпротивляваше, докато се поклащаха в беззвучен ритъм. Нагаждаше тялото си към неговото и усещаше как силата му се напряга на сантиметър под спокойната повърхност. Топлината му, спокойната му прегръдка.

— Страх ме е — каза тя.

— От мен ли?

— От това.

— Знам. Страшно е.

— Навярно веднага трябва да престанем. Докато още можем.

— Искаш ли?

— Не, разбира се.

Александра отстъпи назад и го погледна на слабата светлина. После ръцете й започнаха да се повдигат, сякаш разперваше криле. Джейсън се пресегна, изхлузи фланелката през главата й и с плавно движение се измъкна от боксерките си.

На жълтата светлина на уличните лампи Алекс застана гола пред него. Леко сви пръсти в юмрук и бавно го насочи към брадичката му. Той се усмихна и също толкова бавно го блокира, хвана я за китката и я завъртя с гръб към себе си в каратистки менует.

Плътно се притисна към гърба й и плъзна дясната си предмишница под брадичката й. Китката му леко се опря в гърлото й, стандартна задушаваща техника. Целуна я по едното ухо, после по другото. Тя го остави да я подържи още няколко секунди, усещайки как пенисът му се надига по вдлъбнатината на дупето й, после хвана палеца на дясната му ръка, внимателно го натисна назад, освободи се от хватката му и се обърна към него.

— Не че сме непознати. Отдавна го предчувствахме.

— Млъкни, Джейсън.

Алекс пристъпи напред, целуна го по устните и го притегли още по-близо към себе си в ленивото поклащане на прегръдката. После се озоваха на леглото, под завивките, под прохладния памук, чисто бял и пулсиращ от мълниите. Пръстите на Джейсън се плъзгаха по кожата й, изучаваха тялото й, финия пух по ръцете, лицето и корема й — сякаш правеше всичко възможно да запомни ъглите, заобленостите и точния релеф на кожата й.