Джеймс Хол - Профил на убиец

Но накрая Ема си каза, какво пък, по дяволите, претърколи се, целуна я по устата, облиза устните й с език, после продължи надолу по стройното, гладко тяло на Дженифър, като я целуваше и опипваше, докато не се озова чак в меките й, влажни, захарни гънки и изведнъж й направи всички неща, които винаги беше искала някой да направи на нея. И това толкова възбуди Дженифър, че тя започна тихо да вие като вълчица, която сънува кошмар. Двете се гърчиха и мятаха толкова силно и дълго, че Норман се втурна в стаята да види какво става.

— Нищо лошо — каза Ема. — Просто се опознаваме, това е. Обвързваме се.

— Добре ли сте?

— По-страхотно от добре — отвърна Дженифър със сънлив глас. — На петнайсетина километра по-нататък от добре.

В неделя сутрин се събудиха рано и пак го направиха, по-бавно и по-тихо, опитаха две нови пози, хапеха се, кикотеха се и после станаха съвсем сериозни. Ема с изненада установи, че другата жена има на какво да я научи.

— Ние лесбийки ли сме? — попита Дженифър, докато взимаха душ.

— Не сме. Просто сме две жени, успели да се издигнат над мъжете.

Това ги накара отново да се разкикотят. И продължиха през по-голямата част от сутринта. Тяхната тайна, тези нови, изненадващи чувства.

— Това място ми харесва — сериозно заяви Дженифър. — Подхожда ми.

Тя се облегна на парапета и се загледа на юг. Залива, колоритното градче с неговите тесни тухлени улички, бели беседки и паркови пейки.

— Искам да живея тук, Ема. Да не си тръгвам. Прилича на идеално тихо селце в Нова Англия. Само че е по-топло. И има плаж. И палми.

— Защото е във Флорида, а не в Нова Англия — отбеляза Ема.

Дженифър пак се разкикоти.

— Тук като че ли е прекалено красиво, за да е истинско — каза Ема. — Още не съм решила.

— О, Ема, бъди добра. Тук ми харесва.

— Напомня ми за един от ония филми, дето Джими Стюарт има железария и всички се познават. Ходят заедно на излети и църква, нощем седят по пейките под звездите и си разказват мили глупави истории.

— Недей да разваляш всичко, Ема. Недей да се майтапиш. Тук бих могла да съм щастлива. Наистина.

— По дяволите, ако комисията на собствениците ни направи проверка, Джен, моментално ще ни изхвърлят. Съмнявам се, че в Сисайд имат много професионални престъпници.

— Не бъди толкова сигурна — обади се Норман.

— Е, даже да нямат, ние просто трябва да сме първите. По дяволите, това място ми харесва.

— Това означава ли, че вече не искаш мъж и деца? Че изведнъж си се отказала от тази фантазия?

— Това беше тъпо. Тогава не знаех какво е… Нали разбираш, не знаех какво е…

— Без пенис — довърши Ема.

И двете пак се закикотиха. Ема не си спомняше някога да се е кикотила. Дори като малка. Особено тогава.

На улицата под тях майка и двете й червенокоси дъщери караха тромаво велосипеди. Момичетата забелязаха Ема, махнаха й и й извикаха „здрасти“. Тя също им махна.

— Много тъпо — каза Норман.

— Я се успокой, Норман. Ще вземем скапаните пари. Това е най-важната ни задача. Но оная Рафърти е тука, само на петнайсетина метра от нас. И не знае, че сме пристигнали. Да не бързаме. Трябва да изберем най-подходящия момент да нанесем удара си. За да го направим без много шум. Защото ако с Дженифър после решим, че искаме да останем тука, не бива да започваме по тоя начин, да ни гепят за убийство. Нали така? Съгласен ли си?

— Естествено — отвърна той. — Както кажеш.

— Добре разсъждаваш, Норм — похвали го Дженифър. — Много спокойно. Съвсем по сисайдски.

Ема й се усмихна и тя отвърна на усмивката й.

— Струва ми се, че съм гладна — каза тъмнокожото момиче. — Знам, че току-що ядох, обаче пак съм гладна. Трябва да е от прохладното време, от миризмата на океана или от нещо подобно. Но съм адски гладна. Ами ти, Дженифър? Гладна ли си?

Дженифър отметна коса от очите си.

— О, да. Умирам от глад. Не си спомням да съм била толкова гладна.

— Страхотно — отвърна Норман. — Тогава да вървим да ядем.

— Да — каза Дженифър. — Хайде.

В неделя сутринта Джейсън се измъкна от леглото и след двадесет минути се върна с топли канелени кифлички и кафе от Ямайка. Алекс събуди баща си и тримата закусваха на люлеещите се столове на предната веранда.

Между къщите се стелеше рядка мъгла. Врабчета кълвяха буболечки в предния двор. По тихата улица минаха две деца със стари колелета. След тях се тътреше рунтаво черно куче.

В девет, когато отваряха магазините, Алекс и Лоутън прекосиха крайбрежния път и в продължение на час обикаляха наоколо. И двамата си купиха нови дрехи. Баща й си избра облекло в пъстри тропически тонове. Алекс си взе риза в зелено и червено, бели джинси и няколко памучни фланелки. Оставиха покупките си в къщата и тримата отидоха на разходка в града, като надзъртаха във всички кафенета, галерии, кулинарни магазини и бутици. Обходиха всички улици и алеи.