Джеймс Хол - Профил на убиец

Усмихваха се на надутите имена на къщите. На портите на всички постройки имаше плочи с ръкописни надписи, подробност, също установена от градоустройствените закони.

И всички бяха великолепни възстановки на различни стилове. Пастелни цветове, лилаво и зеленикавосиньо, розово и тъмнозелено. Всяка къща представляваше специфично съчетание от традиция и съвременност. Във всеки детайл, във всеки корниз и градина, се криеше скромна находчивост. Кулички, веранди, широки балкони, ламаринени покриви, външни стълбища и куполи. Все едно да се разхождаш във фантастичен акварел. Алекс обаче сякаш се страхуваше от толкова много изобретателност и добър вкус, чувстваше се малко уморена и неадекватна.

— „Дисни Уърлд“ без страшните атракции — каза Джейсън.

— По-измамно е — отвърна тя. — Ужасно е близко до действителността и почти се изкушаваш да повярваш, че е истинско. Ако живееш тук достатъчно време, ще започнеш да сънуваш в пастелни тонове. Изпитвам угризения, че не ми харесва.

Беше слънчево, температурата се задържа между десет и петнадесет градуса. Студените северни повеи като че ли поосвежиха Александра. И изостриха апетита й.

Обядваха в „Бъд & Алис“, отново чудесно приготвена морска котка, печени зеленчуци, ризото, превъзходен ябълков пай. И когато Алекс предложи да подремнат, никой не възрази.

Слънцето струеше през дървените решетки на прозорците. Двамата с Джейсън отново се любиха. И този път той проучваше тялото й, шепнешком й задаваше въпроси и тя мълвеше отговори, насочваше го към любимия си ритъм. Ала Джейсън не спря дотам. С бавни и нежни милувки той откри някои нови изненадващи полутонове, скрити в по-големите, по-познати мелодии. Нюанси на докосване, фини трели и контрапунктове, за чието съществуване Алекс изобщо не беше подозирала.

Езикът и пръстите му, устните и стройната мускулатура на тялото му.

Тя се изпъваше, свиваше се и се извиваше, откривайки плътски наслади с този нов мъж, които идваха и си отиваха толкова бързо, че не можеше да си представи как ще успеят да ги повторят.

Не се стремяха да постигнат нейното или неговото облекчаване, а да забавят собственото си върховно удоволствие, приближаваха се към някакво състояние, за което никога не бе чувала да се споменава. Място, толкова далеч от тази стая, от този момент, толкова далеч от ограниченията на плътта и шумния хаос на съзнателната мисъл, че когато стигнаха, я изпълни златна тишина. Все още слети, те не помръдваха, не приказваха, дори не дишаха. Иначе — идеална празнота. Освобождаване от тежестта на живота, толкова чисто и бързо, че сякаш леглото се беше изтръгнало от плена на гравитацията.

И после се върнаха.

Лоутън Колинс чукаше на вратата. Искал да слезе на плажа и да се попече на слънце.

— Това ми харесва — каза Ема. — Хората излизат и оставят вратите си отключени. Възвръща ти вярата в човека. Бих могла да живея в такъв град.

Влязоха в Чатауей през задната врата. Ема бе първа с автомата. Дженифър я следваше с револвера на Стан Рафърти, Норман пазеше в ариергард с другия пистолет.

В три следобед тримата влязоха в светлата бяла кухня в тази малка къща, докато добрите хора се печаха на плажа.

— Никога преди не съм нападала чужд дом — отбеляза Дженифър.

— И още не си — отвърна Ема. — За тази цел трябва да са тук собствениците. Трябва да ги вържеш, да ги удариш с дръжката на пистолета. Това е обикновено влизане с взлом.

— Стига с тия глупости — скара им се Норман. Той затвори задната врата и се запъти към хладилника.

— Да не си гладен?

Норман затрака с някакви бутилки, потърси на лавиците, после отвори фризера.

— Намерих нещо. — Той извади две шепи заскрежени пачки.

— Господи, Норман, колко си бърз. И преди трябва да си вършил такива неща.

Ема прибра парите в белия найлонов чувал за боклук, който носеше със себе си.

— Но това не може да е всичко. Божичко, тук няма трийсет-четирийсет хиляди.

Дженифър излезе от задната спалня. Носеше кафявата чанта с емблемата на гимназията в Южен Маями. Тя я обърна и я разклати.

— Празна е. Нали не мислите, че вече са ги изхарчили?

— За какво? За плажно масло ли?

— Някъде тук са — каза Норман.

Той повдигна ръба на дивана, надникна отдолу и с трясък го пусна на пода.

— Спокойно, Норман. Не бива да подплашим нечий скапан сеизмограф.

Ема отиде в предната спалня, остави автомата на скрина и претърси гардероба, под леглото, под матрака, в банята, във всички чекмеджета.