Джеймс Хол - Профил на убиец

— А кой е този Дарнъл Флинт?

— Едно момче — отвърна баща й. — Много отдавна отнесе куршум в лицето.

— Моля те, татко. Не искам да говорим за това.

— Сигурно. Не е приятна тема за разговор на вечеря.

Джейсън изправи рамене. Беше се изчервил и втренчено гледаше Александра, като че ли се опитваше да проникне в мислите й. Тя потръпна и се извърна.

— Куршум в лицето ли? Какви са тези неща, Алекс?

Без да го поглежда, Александра се опита да запази самообладание.

— Хайде просто да приемем, че с мъжа ми сме имали скандал. Той отправи някои заплахи и аз ги приех съвсем сериозно.

Джейсън дълбоко си пое дъх, въздъхна и сведе очи към празната си чиния.

— Добре. Както искаш.

Лоутън се зае с остатъка от фидето си, нави го на вилицата си и неуверено го насочи към устата си.

— Сега е твой ред, Джейсън. Искам да чуя обяснението ти. Какво правиш тук?

Той я погледна, отметна тъмен кичур коса от очите си и се насили да се усмихне.

— Е, ще си поръчаме ли десерт? — попита младият мъж. — Кафе?

— Аз не искам десерт — отвърна Лоутън. — Трябва да внимавам за талията си. Не искам да стана сто и трийсет кила като оня проклет Джордж Мърфи. Момичетата няма да ми обръщат внимание. А, не.

Джейсън вдигна ръка, привлече вниманието на келнера и му даде знак да донесе сметката. После отново се усмихна на Алекс и отпи глътка вино.

— Мислех да се разходим по плажа, да погледаме звездите. Да се изкъпем на лунна светлина.

— Не, благодаря — каза баща й. — За днес достатъчно се къпах.

— Не е съвпадение, нали, Джейсън? Идването ти тук.

Той проследи с поглед едно младо семейство, което напусна сепарето си и се насочи към изхода.

— Вече ти казах, търсех те.

— И дойде тук? Ей така избра Сисайд?

— В четвъртък ти го спомена на плажа, спомняш ли си? Твоето романтично убежище. Не се сетих за друго, затова рискувах.

— Но защо, Джейсън? Защо изобщо дойде?

— Сутринта пишеше за теб в „Хералд“, Алекс, в репортажа за убийството на Габриела Ернандес. Открили колата ти на нейната отбивка. Прочетох го и тръгнах да те търся.

— Качил си се на самолета и си изминал целия този път, само защото си предположил, че съм тук, така ли?

— Разстоянието не е малко, да — призна той. — Трябваше да взема самолет до Атланта, да се прехвърля на друг и после на още един до Панама Сити. След това наех кола. Истинска одисея. — Джейсън допи чашата си и я остави настрани.

— Искам да чуя защо, Джейсън.

— Защото се тревожех. Стан катастрофира. По цялата улица се разсипват пари, дават го по националните новини. На другия ден намират колата ти пред къщата на убита жена. И не стига, ами и двамата изчезвате.

— Стан е изчезнал от болницата, така ли? — като се наведе напред, напрегнато прошепна Алекс.

— Явно снощи е избягал — отвърна Джейсън. — Полицията проверила у вас. Нямало те, него също. По телевизията говореха, че същите кубински екстремисти, които убили онази Ернандес, имали нещо общо със случилото се с вас със Стан. Че вие сте били невинни жертви, убити, само защото сте били свързани с онази жена.

— Онази жена ми беше приятелка — каза Алекс. — На близката ми приятелка.

Джейсън помълча, вперил очи в чинията си.

— Извинявай — накрая каза той. — Бях груб. Много съжалявам, Алекс.

Александра отново се опита да преглътне горещата буца, която през последните няколко часа й пречеше да диша, но не успя. Загледа се във високата трева навън, която сияеше на светлината на ресторанта като платинено бяла пшеница, леко поклащаща се на вечерния ветрец.

— Така или иначе — продължи Джейсън, — гледах репортажите по телевизията, прочетох вестника и кой знае защо кубинската версия нещо не ми се стори достоверна.

— И какво си помисли? Че със Стан сме избягали заедно ли? Че ще откриеш тук и него?

Той сви рамене.

— Решил си, че сме съучастници, че изчезването ми е свързано с парите на „Бринкс“.

— Мина ми през ума.

— И ти се е приискало да си поиграеш на ловец на съкровища.

— Вече ти казах, безпокоях се за теб, Алекс. Бях загрижен. Не ми се струваше в твоя стил. Освен ако не си била принудена.

— Принудена. Решил си, че Стан ме е принудил да му стана съучастничка, така ли?

— Съмнявам се, че някой може да те принуди за каквото и да е, още по-малко Стан.

Лоутън се обърна към Джейсън.

— Знаеш ли кое не става на вода? — Старецът всмука последното фиде в устата си. — Отговорът е „кръвта“. Кръвта вода не става. — Той се усмихна на Алекс. — Виждаш ли, спомням си някои неща. Само трябва да се съсредоточа, нищо повече. Да упорствам.