Джеймс Хол - Профил на убиец

Александра се изправи на крака и дълбоко си пое дъх.

До лицето на момичето мърдаше с крака голяма кафява хлебарка, завързана на зелен конец.

Алекс плъзна очи по дюните и плажа. Само две възрастни жени с мрежести чанти и бели шапки с широки периферии.

Тя вдигна крак и смачка хлебарката в мекия пясък, после се затича към кукленския град.

Гласът на Дан Романо звучеше пресипнало, все едно е правил гаргара с бензин.

— Имам лоша новина — каза той.

— Добре, можем да си ги разменим.

— Вчера рано сутринта — продължи детективът. — Повикали пътна полиция. Някакъв минувач открил трупа на Стан край черен път в окръг Ескамбия. На петнайсет километра от Панама Сити. Бил прострелян седем пъти в гърба с едрокалибрено оръжие. Екзекутиран. На неколкостотин метра от местопрестъплението бил паркиран жълт пикап като онзи, за който спомена ти.

Алекс седна на един от дъбовите столове в трапезарията. Тя тежко преглътна и отправи очи към облаците в небето. За миг те скриха слънцето и в стаята се смрачи.

— Съжалявам, Алекс — каза Дан. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа така по телефона. Стан е имал проблеми, но винаги ми се е струвал свестен човек.

— Значи е заблудил и теб.

— Добре, както кажеш. Но въпреки това съжалявам. Трябва да е тежък удар за теб.

Когато слънцето се показа и отново нагря гредите, тя чу къщата да проскърцва. По масата плъзна лилава ивица светлина, пречупена от една от цветните бутилки на високия перваз.

— Там ли си, Алекс?

— Не съвсем.

По улицата мина младеж със стар велосипед. Веригата дрънчеше като върволица оковани затворници.

— Какво откри за Дарнъл Флинт?

— Не много.

— Слушам те.

Чу шумолене на листове. После Дан се прокашля.

— Дарнъл Сампсън Флинт е починал преди шест месеца. От удар. Никой не потърсил тялото. Погребали го на общински разноски.

— Горе-долу по същото време започнаха убийствата.

— Какво?

— Това ли е всичко?

— Я стига, Алекс! Къде отиде реципрочността? Не заслужавам ли обяснение, майка му стара? Накара ме да ровя в данъчната документация, имотните регистри и застрахователните искове. Цяла нощ съм си скъсал задника от работа, а ти не ми подхвърляш нито кокалче. Няма ли да ми кажеш какво става?

— Реципрочност ли? Това да не е някоя от твоите нови думи?

— Може би.

— Харесва ми. Звучи добре. Реципрочност.

Александра се изправи и опъна телефонния кабел, за да стигне до края на масата. До този момент не бе забелязала месинговата кофичка. Нещо ново.

Тя се наведе напред, извади бутилката вино от леда, завъртя я и прочете етикета. Калифорнийско шардоне.

Дълбоко си пое дъх, после се завъртя и погледна към празната стая.

— Алекс? Там ли си?

Не беше сигурна дали ще може да отговори.

— Тук съм, Дан. — Върна шишето в кофичката. Ледът все още не бе започнал да се топи. — Но нямам време. Побързай, ако обичаш.

— Добре, добре. Бащата е оставил няколко малки застраховки на децата. От архива на „Филаделфия Лайф“ получихме адреса на двете момичета. Моли и Мили живеят в Боулдър, Колорадо. Изглежда, че са проститутки.

Алекс се наклони, за да надзърне в своята спалня. Никой, доколкото можа да види.

— Ами синът? Джей Ди?

— Да, виж, той получил десет бона от същата застраховка, явно си е купил с тях една порутена къща край река Маями. В наркоманския квартал.

— Можеш ли да провериш тази къща?

Докато Дан ругаеше и се пенявеше, тя погледна в стаята на Лоутън. Нищо.

— Това ли е всичко? — попита Алекс, когато детективът замълча. — Няма ли служебни досиета, такива неща?

— Господи, Алекс, като имаш предвид с колко малко информация разполагах, това е достатъчно за една нощ.

— Цялото име на сина. Откри ли го?

— Има го тук някъде в бележките ми.

— Те при теб ли са?

— Да, да. Господи, търся го.

Александра го видя да се качва по стълбището. Гол до кръста, с тъмни шорти. Медната му кожа лъщеше, тъмната му коса бе отметната назад. Носеше червена плажна хавлия в едната си ръка и маратонките си в другата.

— Джейсън ли е малкото му име? — бързо попита тя.

— Търся, търся.

Джейсън отвори вратата и за миг усмихнато спря на прага. После очите му попаднаха върху кофичката за лед и той въпросително я погледна.

— Празнуваме ли?

Алекс неангажиращо сви рамене.

— Да, да, ето го — каза Дан. — Знаех си, че го имам.

— Ще ми го прочетеш ли, Дан?

— Джъстин Дейвид Флинт.

— Сигурен ли си? — Тя видя Джейсън да вади бутилката от леда и да чете етикета. — Не може ли да си допуснал грешка с малкото име?