Джеймс Хол - Профил на убиец

Точната история зависеше от точната журналистика, от поддържането на архивите. Но как можеше да съществува такова нещо? Нима детето разбираше тези неща, за да им обръща внимание? Какво да помни и какво не. Колко пъти заради леко преместване на визьора Александра Колинс бе пропускала някаква комета, пресякла хоризонта на младежкото й небе?

Същият някогашен философ описваше миналото като палимпсест — древен пергамент, изтрит, за да напишат отгоре му нещо друго, пергамент, чиято повърхност неизбежно носи следите от предишни текстове. На мястото на старото идваше нещо ново, ала миналото никога не изчезваше напълно. Оставаха сенки, едва забележими резки, година след година, пласт след пласт, докато текстът на настоящето се превърнеше в хаос от недоизтрити изречения.

Джейсън се върна малко след един часа след полунощ. Беше пиян и мокър, и носеше джинсите, ризата и обувките си в ръце. С олюляване се качи по стъпалата, блъсна се във външната врата, избухна в смях, после допря показалец към устните си.

И се приближи към нея, като влачеше мокрите си дрехи след себе си.

Наведе се да я целуне, но тя не му позволи. Той запремигва, наведе глава и вдигна ръка като бойскаут, който полага клетва.

— Попаднах на засада — каза Джейсън.

Острият му дъх я накара да извърне глава.

— Може би е по-добре да си легнеш.

— Не, дойдох да те взема. Да поплуваме. По лунната пътека в морето. Страхотно е. Ще ти хареса. С ония хора от „Бъд & Алис“, готвачът и келнерите, затворихме бара и отидохме да плуваме. Да плуваме голи. Разказах им за теб, обещах им, че ще те доведа, затова се връщам. Всички са голи. Страхотно е. Ще ти харесат. Искат да се запознаят с теб.

— Не ми се плува, Джейсън.

— Ами лунната пътека? Има адски много лунна светлина.

Той се олюляваше до нея, устните му се разтегляха и се мъчеха да се усмихнат.

— Не, благодаря.

— Добре, добре. — Джейсън се опита да се изправи, да овладее клюмането на главата си, но алкохолът не го пускаше от хватката си. — Значи не ти се плува. Хубаво. Няма проблем. Тогава ще си легнем. Това е решението. Леглото. Да. Хубавичко да се наспим.

— Ти си лягай. Още не ми се спи.

— Естествено. Естествено, добре. Искаш да останеш сама. Ясно. Разбирам. Понякога жените трябва да остават сами. Да обмислят нещата.

Той постоя още малко, после завъртя глава и огледа верандата, сякаш току-що идваше.

— Трябваше да си там, Алекс. Имаше адски много лунна светлина. Никога не съм виждал толкова на едно място. Красота, имаше делфини, беше невероятно. Сигурна ли си, че не ти се плува? Само едно-две загребвания.

— Сигурна съм.

Тя го поведе към спалнята. Помогна му да се избърше, после го сложи да си легне. Когато го зави, той я погледна с присвити очи.

— Стига си се въртяла, моля те.

— Добре — отвърна Алекс. — Няма повече.

— Още се въртиш. Стига. Зави ми се свят.

Тя отиде до вратата и угаси осветлението.

— Така по-добре ли е?

Но Джейсън не отговори. Беше захъркал и в първия момент Алекс си помисли, че се преструва.

На сутринта той влезе в дневната и с изпъшкване се пльосна на дивана до Лоутън, който гледаше риболовно предаване по телевизията. Алекс му донесе кафе и аспирин и Джейсън с гузна усмивка й благодари.

— Ужасно ли се държах?

— Не.

Той изпи хапчето и заразтрива слепоочията си.

— Шшт — каза Лоутън. — Стига сте говорили, ще уплашите рибата.

Когато предаването прекъсна за реклама, Джейсън попита Александра дали иска да се разходят по плажа, но тя отклони предложението.

— Знам, че не става така, но съм натрупал тонове токсини и трябва да се поизпотя — поясни Джейсън.

— Тогава върви да се потиш.

Той целомъдрено я целуна по бузата и излезе.

Алекс изключи телевизора и когато Лоутън възрази, каза:

— Да вървим да ме запознаеш с тази Грейс.

Баща й се усмихна и очите му грейнаха. Алекс от години не го бе виждала толкова щастлив.

— А, забравих да ти кажа — рече той. — Онези хора се отбиха за парите.

— Какви хора?

— Онези от фирмата за почистване на басейни. Мисля, че бяха същите.

Александра продължи да го зяпа още няколко секунди, после се обърна, бързо отиде в кухнята и отвори вратичката на хладилника. Парите ги нямаше. Тя се качи на един от столовете и свали голямата кошница. И тя беше празна.

Баща й си миеше лицето със сапун в банята. Алекс застана зад него и срещна очите му в огледалото.

— Онези хора, татко, които взеха парите. Видяха ли те?

— А, да. Бяха в дневната, когато се прибрах от плажа. Предложих им лимонада, обаче не бяха жадни. Поговорихме си. Не бяха толкова лоши, колкото си мислехме. Малко странни наглед, но иначе симпатяги.