Джеймс Хол - Профил на убиец

— Правиш голяма грешка, Алекс. Не знам защо ме смяташ за този човек, но не съм. Кълна ти се, не съм!

— О, я стига, Джейсън. Недей да отстъпваш накрая. Измина целия този път, положи толкова много усилия. Беше толкова усърден и находчив. Това е наградата ти, нали? Аз, Александра Колинс, момиченцето, което порасна. Ти си усъвършенствал ритуала си и сега е време за величествения финал. Недей да губиш смелост точно сега, Джейсън. Не сега.

Той вдигна ръце и зае отбранителна позиция. Ала изглеждаше смутен.

— Недей — каза Джейсън. — Не го прави.

Алекс замахна с дясната си ръка към лицето му и той я отблъсна с удар нагоре. Половин секунда по-бавно от обикновено. С диво объркване в очите.

— Те не са имали шанс, нали? Съвсем обикновени жени. Не са били каратистки, нито една от тях не е имала черен пояс като теб. Приемали са те в домовете си. Ти си ги омайвал, прелъстявал си ги и когато са били най-уязвими, си ги убивал. Точно както щеше да направиш с мен.

Тя насочи ритник към слабините му, но Джейсън го блокира с глезен, после автоматично контрира с лява ръка, но само я одраска по бузата. Алекс се престори, че пак ще го ритне и когато той понечи да блокира, го удари отстрани по шията и го накара да отскочи назад.

— По дяволите! Каква игра играеш?

— Стига, Джейсън, Да свършваме.

Лицето му помръкна. Той поклати глава и отпусна ръце отстрани.

— Престани — каза Джейсън. — Това е лудост.

Алекс остана в същата поза. Очакваше най-малкото прехвърляне на тежестта. Ала той не помръдваше. Просто я гледаше, отпуснат и уязвим. Това я забави за миг.

— Виж, хайде да седнем и да поговорим за това, Алекс. Може да си пийнем по чаша от това вино.

Джейсън протегна ръка към нея, сякаш я канеше на танц, после пристъпи напред и вдигна длан към бузата й.

Александра се отдръпна надясно, прехвърли тежестта си върху левия си крак и заби дясната си пета в слабините му.

Той конвулсивно се преви надве. Алекс светкавично се завъртя, удари го с коляно в брадичката. Джейсън замръзна за миг, наведен напред, като че ли имаше морска болест и повръщаше от перилата на клатещ се кораб, после се олюля, падна по гръб на пода и силно блъсна глава в дъбовите дъски. Очите му бяха затворени, от гърлото му се разнасяха къркорещи звуци.

Александра предпазливо се приближи и го ритна в ребрата, ала той не помръдна. Беше изпаднал в безсъзнание, безжизнен като носен от вълните удавник.

Тя се втурна в кухнята, затършува из чекмеджето с приборите и откри къс нож за белене. Отиде в стаята на Лоутън, грабна жълтия чаршаф от леглото му и отряза три дълги ивици плат.

Върна се в дневната, претърколи Джейсън по корем и с първата лента завърза ръцете му, с втората — глезените му, а с третата ги завърза за китките.

Когато отново го обърна по гръб, очите му бяха отворени, замъглени и отнесени.

— Леле боже, страхотна боксова демонстрация.

Тя вдигна глава.

— Надявам се, че не си се уморила много.

Кестенявият мъж, който бе казал тези думи, стоеше на прага на нейната спалня със скръстени на гърдите ръце, опрял рамо на касата, като че ли позираше за модно списание.

Носеше тясна черна фланелка, джинси и бели маратонки. Големите му бицепси опъваха памучните ръкави. Имаше малко чип нос и широко чело и предизвикателно я гледаше с острите очи на бесен вълк.

— Виждам, че си получила малкия ми подарък — кимна към виното той. — Тръпчиво е. Мисля, че ще ти хареса. Беше едно от любимите вина на майка ми.

Трябваше й малко време, докато го познае без сините очила и бялата мрежа за коса. Никога не бе виждала очите му.

— Джуниър?

— О, наричай ме Джей Ди. В края на краищата почти сме роднини.

И тогава забеляза приликата. Костната структура на Флинт, изпъкналите скули на майка му, тежките вежди на баща му и малко хлътналите очи, онази мътна, неестествено бледа кожа, като че ли във вените му течеше вкиснато мляко.

— Трябва да си поговорим, Александра — каза той, като влезе в стаята и погледна надолу към Джейсън. — Искам да ти изясня някои неща, преди да умреш. Някои малки, но съществени грешки, които допусна в разказа си.

Когато Джуниър Шанрахън влезе в дневната, Алекс отстъпи половин крачка назад. В дясната си ръка той стискаше дванадесет-тринадесетсантиметрово парче стъкло. В лявата носеше тежък чувал за боклук.

— Виждаш ли, Алекс — каза Джуниър, — онзи ден баща ти ме откри. Когато чух изстрела, аз се скрих в шкафа за бельо. Той влезе в банята и отвори вратата. Аз седях вътре, хълцах и се мъчех да пазя тишина. Баща ти приклекна и се вгледа в очите ми. Искаш ли да ти кажа какво направи после?