Джеймс Хол - Профил на убиец

— Знаех си, че нещо се е случило. Тя беше прекалено мрачна, прекалено тиха. Знаех си, но нямах сила да я попитам.

— Не ми е приятно аз да ви го казвам, но ето го, гадното копеле, което изнасили дъщеря ви.

Пистолетът трепереше. Лоутън не откъсваше очи от Джейсън и мъчително преглъщаше.

Александра се отдръпна така, че Джуниър да не я вижда. Очакваше подходящия момент.

— Вашата красива дъщеричка се съпротивляваше на това чудовище. Бореше се, ухапа пръста му чак до костта. Но изродът я изнасили, лейтенант Колинс, проникваше ли, проникваше в плътта й. Това извратено и покварено копеле погуби детството на дъщеря ви.

Джуниър насочи парчето огледало към Джейсън.

— Милата Александра, вашето крехко цвете, ухапа този човек по пръста и след като я изнасили, копелето се върна в стаята си, като на всяка крачка оставаше диря от отровната си кръв.

Лоутън насочи револвера към Джейсън.

— Гадно копеле…

— Не, татко, недей!

Но тя закъсня. Пръстите на Лоутън се стегнаха и той натисна спусъка. Ударникът изщрака върху празния цилиндър. После още веднъж.

Джуниър се засмя.

— Скапаният пистолет изобщо не е бил зареден.

Той замахна с острието към гърлото на стареца.

Лоутън успя бързо да отскочи назад.

А Алекс, въпреки безбройните тренировки, въпреки овладените техники, противно на цялото хладнокръвно изкуство за самоотбрана, в този ужасен миг забрави всичко, което знаеше, хвърли се върху гърба на Джуниър, провря ръка под брадичката му, притисна гръкляна му и със свободната си ръка строши чашата в бузата му, заби назъбените ръбове в плътта му и продължи да натиска, докато той закрещя и се опита да я прободе с парчето огледало. Александра усети тъпите болки от допира на острието до плътта й, ала не го пусна.

Като го душеше с едната си ръка, тя не престана да забива счупената чаша в лицето му, докато в дланта й остана само столчето. После, когато Джуниър започна да вие и се помъчи да я отхвърли от гърба си, Алекс заби стъкленото столче дълбоко в ухото му.

И преди едрият мъж да успее да отблъсне ръката й, тя сви юмрук и силно удари столчето, проби тъканите на вътрешното му ухо и мекото съдържание на черепа му, осъществявайки някаква примитивна лоботомия, и продължи да стиска гърлото му, докато Джъстин Дейвид Флинт се свлече на колене и се просна по очи на пода.

Александра остана легнала върху гърба му, докато дишането му утихна.

Когато се изправи на крака, Лоутън седеше на дивана и разсеяно зяпаше пистолета на масичката пред него. Тя донесе късия нож от пода на спалнята, приклекна до Джейсън и преряза жълтите въжета.

— Мъртъв ли е? — попита Джейсън.

— Хората като него не умират. Само променят вида си и по-късно се връщат при теб от съвсем друга посока.

Алекс му помогна да стане.

— Ще се почувствам по-добре, ако провериш.

Тя се наведе, стисна китката на Джуниър и плъзна пръсти, докато усети тъпия, беззвучен пулс на мъртвите.

— Имаш нужда от още работа — задъхано каза Джейсън. — Техниката ти с чашата хич не я биваше.

— Ще трябва да тренираме.

Александра го заведе в банята и изми кръвта от брадичката му. Джейсън й помогна да се погрижи за драскотините по предмишницата си. До лакътя имаше дълбока рана, която се нуждаеше от зашиване. Той я бинтова и донесе лед от хладилника. Двамата се върнаха в дневната и седнаха на дивана до Лоутън. Младият мъж притисна увития в кухненска кърпа лед към подутата си долна челюст. Алекс прегърна баща си през рамото и го привлече към себе си.

Известно време седяха в мълчание. Александра се вслушваше в далечните крясъци на чайките. На улицата ритмично подскачаше топка. Тя погледна през прозореца към плуващите по небето облаци и когато отново сведе очи към Джейсън, устните му се свиха в измъчена усмивка.

— Помисли ме за онзи тип. За Кървавия изнасилвач, нали?

— Да — призна Алекс. — Извинявай.

— Е, другия път, ако имаш проблем с мен, моля те, нека първо го обсъдим, преди да се опиташ да ми счупиш ченето.

— Съгласна съм.

Лоутън се отпусна в ръцете й.

— Имам нужда от по-голяма доза билки — каза той. — Паметта ми изобщо не е във форма.

— Всичко ще е наред, татко. Грейс ще ти помогне.

— Тя ми харесва — заяви старецът. — Огън жена! Чудя се какво вижда в стар глупак като мен.

Алекс го притисна към себе си и положи глава на рамото му.

— Сигурно вижда същото, каквото и аз, татко.

— И какво е то?

— Добър и достоен мъж. Цяло съкровище.

Тя се вгледа в големите му длани и ги обърна към светлината, сякаш се опитваше да прочете тежкото му бъдеще.